1 ( По слав. 106.) Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост трае довека.

Den gracias al Señor, porque El es bueno; Porque para siempre es Su misericordia.

2 Т ака нека говорят изкупените от Господа, които Той изкупи от ръката на противника,

Dígan lo los redimidos del Señor, A quienes ha redimido de la mano del adversario,

3 к ато ги събра от страните - от изток и от запад, от север и от юг.

Y los ha reunido de las tierras, Del oriente y del occidente, Del norte y del sur.

4 Е дни се скитаха в пустинята, по усамотен път, без да намират населен град,

Vagaron por el desierto, por lugar desolado, No hallaron camino a ciudad habitada;

5 г ладни и жадни, душата им примираше в тях.

Hambrientos y sedientos, Su alma desfallecía en ellos.

6 Т огава извикаха към Господа в бедствието си; и Той ги избави от утесненията им

Entonces en su angustia clamaron al Señor, Y El los libró de sus aflicciones;

7 и ги заведе през прав път, за да достигнат в населен град.

Y los guió por camino recto, Para que fueran a una ciudad habitada.

8 Д а славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове;

Den gracias al Señor por Su misericordia Y por Sus maravillas para con los hijos de los hombres.

9 з ащото насища жадна душа и гладна душа изпълва с блага.

Porque El ha saciado al alma sedienta, Y ha llenado de bienes al alma hambrienta.

10 Д руги седяха в тъмнина и в мрачна сянка, вързани със скръб и с окови,

Moradores de tinieblas y de sombra de muerte, Prisioneros en miseria y en cadenas,

11 з ащото се разбунтуваха против Божиите слова и презряха съвета на Всевишния.

Porque fueron rebeldes a las palabras de Dios Y despreciaron el consejo del Altísimo;

12 З атова смири сърцето им с труд; те паднаха и нямаше кой да им помогне.

Humilló sus corazones con trabajos, Tropezaron y no hubo quien los socorriera.

13 Т огава извикаха към Господа в бедствието си; и Той ги избави от утесненията им;

Entonces en su angustia clamaron al Señor Y El los salvó de sus aflicciones;

14 и зведе ги от тъмнината и мрачната сянка и разкъса оковите им.

Los sacó de las tinieblas y de la sombra de muerte Y rompió sus cadenas.

15 Д а славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове;

Den gracias al Señor por Su misericordia Y por Sus maravillas para con los hijos de los hombres.

16 з ащото разби медните порти и железните лостове сломи.

Porque El rompió las puertas de bronce E hizo pedazos las barras de hierro.

17 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища и поради неправдите си.

Por causa de sus caminos rebeldes, Y por causa de sus iniquidades, los insensatos fueron afligidos.

18 Д ушата им се гнуси от всяко ястие, а те се приближават до портите на смъртта.

Su alma aborreció todo alimento, Y se acercaron hasta las puertas de la muerte.

19 Т огава викат към Господа в бедствието си; и Той ги избавя от утесненията им.

Entonces en su angustia clamaron al Señor Y El los salvó de sus aflicciones.

20 И зпраща словото Си и ги изцелява, и ги отървава от ямите, в които лежат.

El envió Su palabra y los sanó Y los libró de la muerte.

21 Д а славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове;

Que ellos den gracias al Señor por Su misericordia Y por Sus maravillas para con los hijos de los hombres.

22 и нека принасят жертви на хвала и радостно да възвестяват делата Му.

Ofrezcan también sacrificios de acción de gracias Y hablen de Sus obras con cantos de júbilo.

23 О нези пък, които излизат в морето с кораби и вършат работи в големи води,

Los que descienden al mar en naves Y hacen negocio sobre las grandes aguas,

24 т е виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбочините,

Han visto las obras del Señor Y Sus maravillas en lo profundo.

25 з ащото когато заповядва и довежда бурния вятър, който повдига морските вълни,

Pues El habló, y levantó un viento tempestuoso Que encrespó las olas del mar.

26 т е се издигат до небесата и пак се спускат до дълбочините; душата им се топи от бедствие.

Subieron a los cielos, descendieron a las profundidades, Sus almas se consumían por el mal.

27 Л юлеят се и политат като пияни, и целият им разсъдък ги напуска.

Temblaban y se tambaleaban como ebrios, Y toda su pericia desapareció.

28 Т огава викат към Господа в бедствието си; и Той ги извежда от утесненията им;

En su angustia clamaron al Señor Y El los sacó de sus aflicciones.

29 п ревръща бурята в тишина и вълните ѝ утихват.

Cambió la tempestad en suave brisa Y las olas del mar se calmaron.

30 Т огава те се веселят, защото вълните са утихнали; така Той ги завежда в желаното от тях пристанище.

Entonces se alegraron, porque las olas se habían aquietado, Y El los guió al puerto anhelado.

31 Д а славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове;

Que den gracias al Señor por Su misericordia Y por Sus maravillas para con los hijos de los hombres.

32 н ека Го и възвисяват в събранието на народа и нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

Exáltenlo también en la congregación del pueblo, Y alábenlo en la reunión de los ancianos.

33 Т ой превръща реки в пустиня и водни извори - в суша,

El convierte los ríos en desierto Y los manantiales en secadales;

34 п лодородна земя - в солена пустота поради нечестието на жителите ѝ.

La tierra fértil en salinas, Por la maldad de los que moran en ella.

35 П ревръща пустиня във водни езера и суха земя - във водни извори;

Transforma el desierto en estanque de aguas, Y la tierra seca en manantiales;

36 и там заселва гладните, за да си основават градове за живеене

En ella hace morar a los hambrientos, Para que establezcan una ciudad donde vivir,

37 и да сеят ниви и садят лозя, и да си добиват изобилни плодове.

Y siembren campos, planten viñas, Y recojan una cosecha abundante.

38 Т ой ги и благославя, така че те много се умножават, и не дава да намалява добитъкът им.

Los bendice también y se multiplican mucho, Y no disminuye su ganado.

39 Н о пак те се снишават и се смиряват от угнетение, бедствие и тъга.

Cuando son disminuidos y abatidos Por la opresión, la calamidad y la aflicción,

40 Т ой излива презрение върху князете и ги прави да се скитат в пустиня, където няма път;

Vierte desprecio sobre los príncipes, Y los hace vagar por un lugar desolado sin camino.

41 а бедния поставя нависоко от неволя и му дава деца като стадо.

Pero al pobre lo levanta de la miseria y lo pone seguro en alto, Y multiplica sus familias como un rebaño.

42 П раведните виждат това и се радват; а всяко беззаконие си затваря устата.

Los rectos lo ven y se alegran, Pero a toda iniquidad se le cierra la boca.

43 К ойто е мъдър, нека внимава в това; и нека размишляват хората за Господните милости.

¿Quién es sabio ? Que preste atención a estas cosas, Y considere las bondades del Señor.