1 Д ушата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си.

“Hastiado estoy de mi vida: Daré rienda suelta a mi queja, Hablaré en la amargura de mi alma.

2 Щ е кажа на Бога: Недей ме осъжда; покажи ми защо ми ставаш противен.

Le diré a Dios: ‘No me condenes, Hazme saber que tienes contra mí.

3 Д обре ли Ти е да оскърбяваш и да презираш делото на ръцете Си, а да осветляваш решеното от нечестивите?

¿Es justo para Ti oprimir, Rechazar la obra de Tus manos, Y mirar con favor los designios de los malos ?

4 Т елесни очи ли имаш? Или гледаш, както гледа човек?

¿Acaso tienes Tú ojos de carne, O ves como el hombre ve ?

5 Т воите дни като дните на човека ли са или годините Ти - като човешки дни,

¿Son Tus días como los días de un mortal, O Tus años como los años del hombre,

6 ч е претърсваш беззаконието ми и издирваш греха ми,

Para que andes averiguando mi culpa, Y buscando mi pecado ?

7 п ри все че знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти?

Según Tu conocimiento ciertamente no soy culpable; Sin embargo no hay salvación de Tu mano.

8 Т воите ръце ме създадоха и усъвършенстваха като едно цяло; а пак ли ме съсипваш?

Tus manos me formaron y me hicieron, ¿Y me destruirás ?

9 П омни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш?

Acuérdate ahora que me has modelado como a barro, ¿Y me harás volver al polvo ?

10 Н е си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

¿No me derramaste como leche, Y como queso me cuajaste?

11 С кожа и мускули си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел;

¿No me vestiste de piel y de carne, Y me entretejiste con huesos y tendones?

12 ж ивот и благоволение си ми подарил и провидението Ти е запазило духа ми.

Vida y misericordia me has concedido, Y Tu cuidado ha guardado mi espíritu.

13 Н о при все това - това си криел в сърцето Си; зная, че това е било в ума Ти;

Sin embargo, tienes escondidas estas cosas en Tu corazón, Yo sé que esto está dentro de Ti:

14 а ко съгреша, ме наблюдаваш и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен.

Si pecara, me lo tomarías en cuenta, Y no me absolverías de mi culpa.

15 А ко съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми,

Si soy malvado, ¡ay de mí!, Y si soy justo, no me atrevo a levantar la cabeza. Estoy lleno de deshonra y consciente de mi aflicción.

16 з ащото расте. Гониш ме като лъв и отново се показваш страшен против мен.

Si mi cabeza se levantara, como león me cazarías, Y mostrarías Tu poder contra mí.

17 О тново издигаш против мене свидетелите Си и увеличаваш гнева Си върху мен; едно след друго войнства ме нападат.

Renuevas Tus pruebas contra mí, Y Te ensañas conmigo; Tropas de relevo vienen contra mí.

18 И така, защо ме извади Ти от утробата? Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око;

¿ Por qué, pues, me sacaste de la matriz? ¡Ojalá que hubiera muerto y nadie me hubiera visto!

19 б их бил, като че не съм бил; от утробата бих бил отнесен в гроба.

Sería como si no hubiera existido, Llevado del vientre a la sepultura.’

20 Д ните ми не са ли малко? И така, престани и ме остави да си отдъхна малко.

¿No dejará El en paz mis breves días ? Apártate de mí para que me consuele un poco

21 П реди да отида, откъдето няма да се върна, в тъмната земя и в смъртната сянка -

Antes que me vaya, para no volver, A la tierra de tinieblas y de sombras profundas;

22 з емя, мрачна като самата тъмнина, земя на мрачна сянка и без никакъв ред, където светлината е като тъмнина.

Tierra tan lóbrega como las mismas tinieblas, De sombras profundas, sin orden, Y donde la luz es como las tinieblas.”