1 А з казах на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, затова се наслаждавай с блага; и, ето, и това беше суета.

Entonces me dije: “Ven ahora, te probaré con el placer; diviértete.” Y resultó que también esto era vanidad.

2 К азах за смеха: Лудост е, и за веселбата: Каква полза от нея?

Dije de la risa: “Es locura;” y del placer: “¿Qué logra esto?”

3 Н амислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, и да усвоя безумието, докато видя какво е добре да вършат човешките синове под небето през всички дни на живота си.

Consideré en mi corazón estimular mi cuerpo con el vino, mientras mi corazón me guiaba con sabiduría, y echar mano de la insensatez, hasta que pudiera ver qué hay de bueno bajo el cielo que los hijos de los hombres hacen en los contados días de su vida.

4 Н аправих си големи работи; съградих си къщи; насадих си лозя;

Engrandecí mis obras, me edifiqué casas, me planté viñas;

5 н аправих си цветни и овощни градини и насадих в тях всякакви плодни дървета;

me hice jardines y huertos, y planté en ellos toda clase de árboles frutales;

6 н аправих си водоеми, за да поя от тях насадената с дървета гора;

me hice estanques de aguas para regar el bosque con árboles en pleno crecimiento.

7 п ридобих слуги и слугини и имах слуги, родени в дома ми; имах още добитък и стада повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим.

Compré esclavos y esclavas, y tuve esclavos nacidos en casa. Tuve también ganados, vacas y ovejas, más que todos los que me precedieron en Jerusalén.

8 С ъбрах си и сребро, и злато, и особените скъпоценности на царете и на областите; набавих си певци и певици и насладите на човешките синове - наложници изключително много.

Reuní también plata y oro para mí y el tesoro de los reyes y de las provincias. Me proveí de cantores y cantoras, y de los placeres de los hombres, de muchas concubinas.

9 Т ака станах велик и се възвеличих повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим; още и мъдростта ми си остана у мен.

Me engrandecí y superé a todos los que me precedieron en Jerusalén; también la sabiduría permaneció conmigo.

10 И от всичко, които пожелаха очите ми, нищо не им забраних; не спрях сърцето си от никаква веселба, защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове и това беше делът ми от целия ми труд.

Y de todo cuanto mis ojos deseaban, nada les negué, ni privé a mi corazón de ningún placer, porque mi corazón gozaba de todo mi trabajo. Esta fue la recompensa de toda mi labor.

11 Т огава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра и нямаше полза под слънцето.

Consideré luego todas las obras que mis manos habían hecho y el trabajo en que me había empeñado, y resultó que todo era vanidad y correr tras el viento, y sin provecho bajo el sol.

12 И се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво може да стори човек, който е дошъл след царя, относно това, което е вече направено?

Yo volví, pues, a considerar la sabiduría, la locura y la insensatez. Porque ¿qué hará el hombre que venga después del rey sino lo que ya ha sido hecho ?

13 Т огава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината.

Y yo vi que la sabiduría sobrepasa a la insensatez, como la luz a las tinieblas.

14 Н а мъдрия очите са в главата му, а безумният ходи в тъмнина; аз обаче познах още, че една участ постига всички тях.

El sabio tiene ojos en su cabeza, Pero el necio anda en tinieblas. Aunque yo sé también que ambos corren la misma suerte.

15 Т огава си казах: Каквото постига безумния, това ще постигне и мен; и така, защо аз бях по-мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета.

Entonces me dije: “Como la suerte del necio, así también será la mía. ¿Para qué, pues, me aprovecha haber sido tan sabio ?” Y me dije: “También esto es vanidad.

16 З ащото както на безумния, така и на мъдрия не остава вечно паметта му, понеже в бъдещите дни всичко ще е вече забравено. И как умира мъдрият? - Както и безумният.

Porque no hay memoria duradera del sabio ni del necio, ya que todos serán olvidados en los días venideros. ¡Cómo mueren tanto el sabio como el necio!”

17 З атова намразих живота, защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятъра.

Y aborrecí la vida, porque me era penosa la obra que se hace bajo el sol, pues todo es vanidad y correr tras el viento.

18 Н амразих още и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде след мен;

Asimismo aborrecí todo el fruto de mi trabajo con que me había afanado bajo el sol, el cual tendré que dejar al hombre que vendrá después de mí.

19 и кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил и в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

¿Y quién sabe si será sabio o necio? Sin embargo, él tendrá dominio sobre todo el fruto de mi trabajo con que me afané obrando sabiamente bajo el sol. También esto es vanidad.

20 З атова аз отново направих сърцето си да се отчае поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето.

Por tanto me desesperé en gran manera por todo el fruto de mi trabajo con que me había afanado bajo el sol.

21 З ащото има човек, който се е трудил с мъдрост, със знание и със сполука; но той пак ще остави всичко за дял на някого, който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.

Cuando hay un hombre que ha trabajado con sabiduría, con conocimiento y con destreza, y da su hacienda al que no ha trabajado en ella, esto también es vanidad y un mal muy grande.

22 З ащото каква полза за човека от целия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето?

Pues, ¿qué recibe el hombre de todo su trabajo y del esfuerzo de su corazón con que se afana bajo el sol ?

23 П онеже всичките му дни са само печал и трудът му - скръб; и още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

Porque durante todos sus días su tarea es dolorosa y penosa; ni aun de noche descansa su corazón. También esto es vanidad.

24 Н яма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

No hay nada mejor para el hombre que comer y beber y decirse que su trabajo es bueno. Yo he visto que también esto es de la mano de Dios.

25 З ащото кой може да яде и кой може да се наслаждава повече от мене?

Porque ¿quién comerá y quién se alegrará sin El ?

26 П онеже Бог дава на угодния на Него човек мъдрост, знание и радост; а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа - за да даде всичко на угодния на Бога. И това е суета и гонене на вятъра.

Porque a la persona que Le agrada, El le ha dado sabiduría, conocimiento y gozo; pero al pecador le ha dado la tarea de recoger y amontonar para dárselo al que agrada a Dios. Esto también es vanidad y correr tras el viento.