1 И Йов продължи още беседата си, като казваше:

Y reanudó Job su discurso, y dijo:

2 О , да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,

“¡Quién me diera volver a ser como en meses pasados, Como en los días en que Dios velaba sobre mí;

3 к огато светилникът Му светеше на главата ми и със светлината Му ходех в тъмнината;

Cuando Su lámpara resplandecía sobre mi cabeza, Y a Su luz caminaba yo en las tinieblas;

4 к акто бях в дните на зрелостта си, когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

Como era yo en los días de mi juventud, Cuando el favor de Dios estaba sobre mi tienda;

5 к огато Всемогъщият беше още с мен и децата ми бяха около мене;

Cuando el Todopoderoso (Shaddai) estaba aún conmigo, Y mis hijos en derredor mío;

6 к огато миех стъпките си с масло и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

Cuando en leche se bañaban mis pies, Y la roca me derramaba ríos de aceite!

7 К огато през града излизах на портата и приготвях седалището си на пазара.

Cuando yo salía a la puerta de la ciudad, Cuando en la plaza tomaba mi asiento,

8 М ладите, като ме гледаха, се криеха и старците ставаха и стояха прави;

Me veían los jóvenes y se escondían, Y los ancianos se levantaban y permanecían en pie.

9 п ървенците се въздържаха от говорене и слагаха ръка на устата си;

Los príncipes dejaban de hablar Y ponían la mano sobre su boca;

10 г ласът на началниците замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им;

La voz de los nobles se apagaba, Y la lengua se les pegaba al paladar.

11 у хо, като ме чуеше, ме облажаваше и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;

Porque el oído que oía me llamaba bienaventurado, Y el ojo que veía daba testimonio de mí;

12 з ащото освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

Porque yo libraba al pobre que clamaba, Y al huérfano que no tenía quien lo ayudara.

13 Б лагословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен; и аз веселях сърцето на вдовицата.

Venía sobre mí la bendición del que estaba a punto de perecer, Y el corazón de la viuda yo llenaba de gozo.

14 О бличах правдата и тя ми беше одежда; моята правдивост ми беше като мантия и корона.

De justicia me vestía, y ella me cubría; Como manto y turbante era mi derecho.

15 А з бях очи на слепия и крака на хромия.

Ojos era yo para el ciego, Y pies para el cojo.

16 Б ях баща на сиромасите; изследвах делото на непознатия за мене.

Padre era para los necesitados, Y examinaba la causa que no conocía.

17 Т рошех челюстите на несправедливия и изтеглях лова от зъбите му.

Quebraba los colmillos del impío, Y de sus dientes arrancaba la presa.

18 Т огава казвах: Ще умра в гнездото си; и дните ми ще се умножат, както пясъкът.

Entonces pensaba: ‘En mi nido moriré, Y multiplicaré mis días como la arena.

19 К оремът ми е прострян към водите; и росата намокря цяла нощ клоните ми.

Mi raíz se extiende hacia las aguas, Y el rocío se posa de noche en mi rama.

20 С лавата ми зеленее още в мен; и лъкът ми се укрепява в ръката ми.

Conmigo siempre es nueva mi gloria, Y mi arco en mi mano se renueva.’

21 Х ората чакаха да ме слушат и мълчаха, за да чуят съветите ми.

Me escuchaban y esperaban, Y guardaban silencio para oír mi consejo.

22 С лед моите думи те не прибавяха нищо; словото ми капеше върху тях;

Después de mis palabras no hablaban de nuevo, Y sobre ellos caía gota a gota mi discurso.

23 о чакваха ме като дъжд и устата им зееха като за пролетен дъжд.

Me esperaban como a la lluvia, Y abrían su boca como a lluvia de primavera.

24 У смихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; и те не можаха да помрачат светлостта на лицето ми.

Yo les sonreía cuando ellos no creían, Y no abatían la luz de mi rostro.

25 И збирах пътя към тях и седях пръв помежду им, и живеех като цар сред войската, като онзи, който утешава наскърбените.

Les escogía el camino y me sentaba como jefe, Y moraba como rey entre las tropas, Como el que consuela a los que lloran.