1 А з съм роза Саронова и крем в долината.

“Yo soy la rosa de Sarón, El lirio de los valles.” EL ESPOSO:

2 К акто е кремът между тръните, така е любимата ми между дъщерите.

“Como el lirio entre los espinos, Así es mi amada entre las doncellas.” LA ESPOSA:

3 К акто ябълката между дърветата на градината, така е възлюбеният ми между синовете; пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му беше сладък в устата ми.

“Como el manzano entre los árboles del bosque, Así es mi amado entre los jóvenes. A su sombra placentera me he sentado, Y su fruto es dulce a mi paladar.

4 Д оведе ме в дома на пируването и знамето му над мене беше любов.

El me ha traído a la sala del banquete, Y su estandarte sobre mí es el amor.

5 П одкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки, защото съм ранена от любов.

Susténtenme con tortas de pasas, Reanímenme con manzanas, Porque estoy enferma de amor.

6 Л явата му ръка е под главата ми и дясната му ръка ме прегръща.

Que su izquierda esté bajo mi cabeza Y su derecha me abrace.” EL ESPOSO:

7 З аклевам ви, йерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени: да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае. Втора песен (2: 8-3: 5) Красотата на любовта

“Yo les ruego, oh hijas de Jerusalén, Por las gacelas o por las ciervas del campo, Que no levanten ni despierten a mi amor Hasta que quiera.” LA ESPOSA:

8 Г ласът на възлюбения ми! Ето, той иде, скача по горите, играе по хълмовете.

“¡Una voz! ¡Mi amado! ¡Miren, él viene, Saltando por los montes, Brincando por los collados!

9 В ъзлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето, стои зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките.

Mi amado es semejante a una gacela o a un cervatillo. ¡Miren, se detiene detrás de nuestro muro, Mirando por las ventanas, Espiando por las celosías!

10 В ъзлюбеният ми проговаря и ми казва: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела;

Mi amado habló, y me dijo: ‘Levántate, amada mía, hermosa mía, Y ven conmigo.

11 з ащото, ето, зимата измина и дъждът престана и си отиде;

Pues mira, ha pasado el invierno, Ha cesado la lluvia y se ha ido.

12 ц ветята се явяват по земята, дойде време птиците да пеят и гласът на гургулицата се чува по нашата земя;

Han aparecido las flores en la tierra; Ha llegado el tiempo de podar las vides, Y se oye la voz de la tórtola en nuestra tierra.

13 п о смокинята зреят първите ѝ смокини и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.

‘La higuera ha madurado sus higos, Y las vides en flor han esparcido su fragancia. ¡Levántate amada mía, hermosa mía, Y ven conmigo!’” EL ESPOSO:

14 О , гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно.

“Paloma mía, en las grietas de la peña, En lo secreto de la senda escarpada, Déjame ver tu semblante, Déjame oír tu voz; Porque tu voz es dulce, Y precioso tu semblante.” EL CORO:

15 Х ванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята ни цъфтят.

“Agarren las zorras, Las zorras pequeñas que arruinan las viñas, Pues nuestras viñas están en flor.” LA ESPOSA:

16 В ъзлюбеният ми е мой - и аз съм негова; пасе стадото си между кремовете.

“Mi amado es mío, y yo soy suya; él apacienta su rebaño entre los lirios.

17 Д окато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, върни се, възлюбени мой, и бъди като сърничка или млад елен по назъбените планини.

Hasta que sople la brisa del día y huyan las sombras, Vuelve, amado mío, y sé semejante a una gacela O a un cervatillo sobre los montes de Beter.”