1 А з съм роза Саронова и крем в долината.

2 К акто е кремът между тръните, така е любимата ми между дъщерите.

3 К акто ябълката между дърветата на градината, така е възлюбеният ми между синовете; пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му беше сладък в устата ми.

4 Д оведе ме в дома на пируването и знамето му над мене беше любов.

5 П одкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки, защото съм ранена от любов.

6 Л явата му ръка е под главата ми и дясната му ръка ме прегръща.

7 З аклевам ви, йерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени: да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае. Втора песен (2: 8-3: 5) Красотата на любовта

8 Г ласът на възлюбения ми! Ето, той иде, скача по горите, играе по хълмовете.

9 В ъзлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето, стои зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките.

10 В ъзлюбеният ми проговаря и ми казва: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела;

11 з ащото, ето, зимата измина и дъждът престана и си отиде;

12 ц ветята се явяват по земята, дойде време птиците да пеят и гласът на гургулицата се чува по нашата земя;

13 п о смокинята зреят първите ѝ смокини и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.

14 О , гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно.

15 Х ванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята ни цъфтят.

16 В ъзлюбеният ми е мой - и аз съм негова; пасе стадото си между кремовете.

17 Д окато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, върни се, възлюбени мой, и бъди като сърничка или млад елен по назъбените планини.