1 З ащо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?

“¿Por qué no se reserva los tiempos el Todopoderoso (Shaddai), Y por qué no ven Sus días los que Lo conocen ?

2 Е дни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

Algunos quitan los linderos, Roban y devoran los rebaños.

3 О ткарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

Se llevan los asnos de los huérfanos, Toman en prenda el buey de la viuda.

4 И зтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.

Apartan del camino a los necesitados, Hacen que se escondan completamente los pobres de la tierra.

5 Е то, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.

Como asnos monteses en el desierto, Salen los pobres con afán en busca de alimento Y de pan para sus hijos en lugar desolado.

6 Ж ънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;

Cosechan su forraje en el campo, Y vendimian la viña del impío.

7 Ц яла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

Pasan la noche desnudos, sin ropa, Y no tienen cobertura contra el frío.

8 И змокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

Mojados están con los aguaceros de los montes, Y se abrazan a la peña por falta de abrigo.

9 Д руги грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

Otros arrancan del pecho al huérfano, Y contra el pobre exigen prenda.

10 Г оли, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

Hacen que el pobre ande desnudo, sin ropa, Y al hambriento quitan las gavillas.

11 И зтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

Entre sus paredes producen aceite; Pisan los lagares, pero pasan sed.

12 У миращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

Desde la ciudad gimen los hombres, Y claman las almas de los heridos, Pero Dios no hace caso a su súplica.

13 Д али са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

Otros han estado con los que se rebelan contra la luz; No quieren conocer sus caminos, Ni morar en sus sendas.

14 У биецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

Al amanecer se levanta el asesino; Mata al pobre y al necesitado, Y de noche es como un ladrón.

15 Т ака и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

El ojo del adúltero espera el anochecer, Diciendo: ‘Ningún ojo me verá,’ Y disfraza su rostro.

16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

En la oscuridad minan las casas, Y de día se encierran; No conocen la luz.

17 З ащото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

Porque para él la mañana es como densa oscuridad, Pues está acostumbrado a los terrores de la densa oscuridad.

18 Б ърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.

Sobre la superficie de las aguas son insignificantes; Maldita es su porción sobre la tierra, Nadie se vuelve hacia las viñas.

19 К акто сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните.

La sequía y el calor consumen las aguas de la nieve, Y el Seol (región de los muertos) a los que han pecado.

20 М айчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

La madre lo olvidará; El gusano lo saboreará hasta que nadie se acuerde de él, Y la iniquidad será quebrantada como un árbol.

21 П оглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,

Maltrata a la mujer estéril, Y no hace ningún bien a la viuda.

22 В лачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

Pero Dios arrastra a los poderosos con Su poder; Cuando se levanta, nadie está seguro de la vida.

23 Б ог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.

Les provee seguridad y son sostenidos, Y los ojos de El están en sus caminos.

24 В ъздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.

Son exaltados por poco tiempo, después desaparecen; Además son humillados y como todo, recogidos; Como las cabezas de las espigas son cortados.

25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

Y si no, ¿quién podrá desmentirme, Y reducir a nada mi discurso?”