1 ( По слав. 21). За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?

Dios mío, Dios mío, ¿por qué me has abandonado ? ¿ Por qué estás tan lejos de mi salvación y de las palabras de mi clamor ?

2 Б оже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

Dios mío, de día clamo y no respondes; Y de noche, pero no hay para mí reposo.

3 Н о Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

Sin embargo, Tú eres santo, Que habitas entre las alabanzas de Israel.

4 Н а тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

En Ti confiaron nuestros padres; Confiaron, y Tú los libraste.

5 К ъм Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

A Ti clamaron, y fueron librados; En Ti confiaron, y no fueron decepcionados.

6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.

Pero yo soy gusano, y no hombre; Oprobio de los hombres, y despreciado del pueblo.

7 В сички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:

Todos los que me ven, de mí se burlan; Hacen muecas con los labios, menean la cabeza, diciendo:

8 Т ой упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

Que se encomiende al Señor; que El lo libre; Que El lo rescate, puesto que en El se deleita.

9 Н о Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,

Porque Tú me sacaste del seno materno; Me hiciste confiar estando a los pechos de mi madre.

10 Н а Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

A Ti fui entregado desde mi nacimiento; Desde el vientre de mi madre Tú eres mi Dios.

11 Д а се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

No estés lejos de mí, porque la angustia está cerca, Pues no hay nadie que ayude.

12 М ного юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

Muchos toros me han rodeado; Toros fuertes de Basán me han cercado.

13 О твориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.

Avidos abren su boca contra mí, Como un león que despedaza y ruge.

14 Р азлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

Soy derramado como agua, Y todos mis huesos están descoyuntados; Mi corazón es como cera; Se derrite en medio de mis entrañas.

15 С илата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

Como un tiesto se ha secado mi vigor, Y la lengua se me pega al paladar; Me has puesto en el polvo de la muerte.

16 З ащото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

Porque perros me han rodeado; Me ha cercado cuadrilla de malhechores; Me horadaron las manos y los pies.

17 М ога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

Puedo contar todos mis huesos; Ellos me miran, me observan.

18 Р азделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

Se reparten entre sí mis vestidos, Y sobre mi ropa echan suertes.

19 Н о Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

Pero Tú, oh Señor, no estés lejos; Fuerza mía, apresúrate a socorrerme.

20 И збави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.

Libra mi alma de la espada, Mi única vida de las garras del perro.

21 И збави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!

Sálvame de la boca del león Y de los cuernos de los búfalos; respóndeme.

22 Щ е възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

Hablaré de Tu nombre a mis hermanos; En medio de la congregación Te alabaré.

23 В ие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

Los que temen al Señor, alábenlo; Descendencia toda de Jacob, glorifíquenlo, Témanlo, descendencia toda de Israel.

24 З ащото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

Porque El no ha despreciado ni aborrecido la aflicción del angustiado, Ni le ha escondido Su rostro; Sino que cuando clamó al Señor, lo escuchó.

25 О т Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

De Ti viene mi alabanza en la gran congregación; Mis votos cumpliré delante de los que Le temen.

26 С мирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

Los pobres comerán y se saciarán; Los que buscan al Señor, Lo alabarán. ¡Viva para siempre el corazón de ustedes!

27 Щ е си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;

Todos los términos de la tierra se acordarán y se volverán al Señor, Y todas las familias de las naciones adorarán delante de Ti.

28 З ащото царството е на Господа, И То владее над народите.

Porque del Señor es el reino, Y El gobierna las naciones.

29 Щ е ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

Todos los grandes de la tierra comerán y adorarán; Se postrarán ante El todos los que descienden al polvo, Aun aquél que no puede conservar viva su alma.

30 Н еговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.

La posteridad Le servirá; Esto se dirá del Señor hasta la generación venidera.

31 Щ е дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.

Vendrán y anunciarán Su justicia; A un pueblo por nacer, anunciarán que El ha hecho esto.