1 П омогни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.

Salva, Señor, porque el piadoso deja de ser; Porque los fieles desaparecen de entre los hijos de los hombres.

2 В секи говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двулично сърце.

Falsedad habla cada uno a su prójimo; Hablan con labios lisonjeros y con doblez de corazón.

3 Г оспод ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.

Corte el Señor todo labio lisonjero, La lengua que habla con exageración;

4 Н а ония, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?

A los que han dicho: “Con nuestra lengua prevaleceremos, Nuestros labios nos defienden; ¿quién es señor sobre nosotros ?”

5 П оради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стане, казва Господ; Ще туря в безопасност онзи когото презират.

“Por la desolación del afligido, por los gemidos del menesteroso, Me levantaré ahora,” dice el Señor; “lo pondré en la seguridad que anhela.”

6 Г осподните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.

Las palabras del Señor son palabras puras, Plata probada en un crisol en la tierra, siete veces refinada.

7 Т и, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

Tú, Señor, los guardarás; De esta generación los preservarás para siempre.

8 П ри все, че нечестивите ходят свободно от всяка страна, Понеже нечестието се въздига между човешките синове.

Por todas partes se pasean los impíos, Cuando la maldad es exaltada entre los hijos de los hombres.