1 ( По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.

Oye, oh Señor, una causa justa; atiende a mi clamor; Presta oído a mi oración, que no es de labios engañosos.

2 Н ека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.

Que de Tu presencia venga mi vindicación; Que Tus ojos vean lo que es justo.

3 И зпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

Tú has probado mi corazón, Me has visitado de noche; Me has puesto a prueba y nada hallaste. He resuelto que mi boca no peque.

4 К олкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

En cuanto a las obras de los hombres, por la palabra de Tus labios Yo me he guardado de los caminos de los violentos.

5 С тъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.

Mis pasos se han mantenido firmes en Tus sendas. No han resbalado mis pies.

6 А з Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.

Yo Te he invocado, oh Dios, porque Tú me responderás; Inclina a mí Tu oído, escucha mi palabra.

7 Я ви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.

Muestra maravillosamente Tu misericordia, Oh, Salvador de los que se refugian a Tu diestra Huyendo de los que se levantan contra ellos.

8 П ази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си

Guárdame como a la niña de Tus ojos; Escóndeme a la sombra de Tus alas

9 О т нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.

De los impíos que me despojan, De mis enemigos mortales que me rodean.

10 О бградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.

Han cerrado su insensible corazón; Hablan arrogantemente con su boca.

11 Т е обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;

Ahora han cercado nuestros pasos; Fijan sus ojos para echar nos por tierra,

12 В секи един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.

Como león que ansía despedazar, Como leoncillo que acecha en los escondites.

13 С тани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -

Levántate, Señor, sal a su encuentro, derríbalo; Con Tu espada libra mi alma del impío.

14 О т човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.

Líbrame de los hombres, con Tu mano, oh Señor, De los hombres del mundo, cuya herencia está en esta vida, Y cuyo vientre llenas de Tu tesoro. Se llenan de hijos, Y dejan lo que les abunda a sus pequeños.

15 А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.

En cuanto a mí, en justicia contemplaré Tu rostro; Al despertar, me saciaré cuando contemple Tu semblante.