1 З ащо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?

¿Por qué no se reserva los tiempos el Todopoderoso, y por qué no ven sus días los que le conocen ?

2 Е дни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

Algunos quitan los linderos, roban y devoran los rebaños.

3 О ткарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

Se llevan los asnos de los huérfanos, toman en prenda el buey de la viuda.

4 И зтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.

Apartan del camino a los necesitados, hacen que se escondan enteramente los pobres de la tierra.

5 Е то, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.

He aquí, como asnos monteses en el desierto, salen con afán en busca de alimento y de pan para sus hijos en el yermo.

6 Ж ънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;

Cosechan su forraje en el campo, y vendimian la viña del impío.

7 Ц яла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

Pasan la noche desnudos, sin ropa, y no tienen cobertura contra el frío.

8 И змокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

Mojados están con los aguaceros de los montes, y se abrazan a la peña por falta de abrigo.

9 Д руги грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

Otros arrancan al huérfano del pecho, y contra el pobre exigen prenda.

10 Г оли, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

Hacen que el pobre ande desnudo, sin ropa, y al hambriento quitan las gavillas.

11 И зтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

Entre sus paredes producen aceite; pisan los lagares, pero pasan sed.

12 У миращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

Desde la ciudad gimen los hombres, y claman las almas de los heridos, pero Dios no hace caso a su oración.

13 Д али са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

Otros han estado con los que se rebelan contra la luz; no quieren conocer sus caminos, ni morar en sus sendas.

14 У биецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

Al amanecer se levanta el asesino; mata al pobre y al necesitado, y de noche es como un ladrón.

15 Т ака и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

El ojo del adúltero espera el anochecer, diciendo: “Ningún ojo me verá”, y disfraza su rostro.

16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

En la oscuridad minan las casas, y de día se encierran; no conocen la luz.

17 З ащото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

Porque para él la mañana es como densa oscuridad, pues está acostumbrado a los terrores de la densa oscuridad.

18 Б ърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.

Sobre la superficie de las aguas son insignificantes; maldita es su porción sobre la tierra, nadie se vuelve hacia las viñas.

19 К акто сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните.

La sequía y el calor consumen las aguas de la nieve, y el Seol a los que han pecado.

20 М айчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

La madre lo olvidará; el gusano lo saboreará hasta que nadie se acuerde de él, y la iniquidad será quebrantada como un árbol.

21 П оглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,

Maltrata a la mujer estéril, y no hace ningún bien a la viuda.

22 В лачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

Pero El arrastra a los poderosos con su poder; cuando se levanta, nadie está seguro de la vida.

23 Б ог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.

Les provee seguridad y son sostenidos, y los ojos de El están en sus caminos.

24 В ъздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.

Son exaltados por poco tiempo, después desaparecen; además son humillados y como todo, recogidos; como las cabezas de las espigas son cortados.

25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

Y si no, ¿quién podrá desmentirme, y reducir a nada mi discurso?