1 Т огава Йов отговори:

Entonces respondió Job, y dijo:

2 М ного такива неща съм слушал; окаяни утешители сте всички.

He oído muchas cosas como éstas; consoladores gravosos sois todos vosotros.

3 С вършват ли се празните думи? Или какво ти дава смелост, че отговаряш?

¿ No hay fin a las palabras vacías ? ¿O qué te provoca para que así respondas?

4 И аз можех да говоря като вас; ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас и да клатя глава против вас.

Yo también hablaría como vosotros, si vuestra alma estuviera en lugar de mi alma. Podría hilvanar palabras contra vosotros, y mover ante vosotros la cabeza.

5 Н о аз бих ви подкрепил с устата си и утехата от устните ми би облекчила скръбта ви.

Os podría alentar con mi boca, y el consuelo de mis labios podría aliviar vuestro dolor.

6 А ко говоря, болката ми не олеква; и ако мълча, доколко съм в покой?

Si hablo, mi dolor no disminuye, y si callo, no se aparta de mí.

7 Н о сега Той много ме умори; Ти запусти цялото ми семейство.

Pero ahora El me ha agobiado; tú has asolado toda mi compañía,

8 П окрил си ме с бръчки в свидетелство против мен; и мършавостта ми се издига срещу мен и заявява в лицето ми.

y me has llenado de arrugas que en testigo se han convertido; mi flacura se levanta contra mí, testifica en mi cara.

9 Р азкъсва ме в гнева Си и ме мрази; скърца със зъбите Си против мене; неприятелят ми остри очите си върху мене.

Su ira me ha despedazado y me ha perseguido, contra mí El ha rechinado los dientes; mi adversario aguza los ojos contra mí.

10 З япат против мене с устата си, удрят ме по челюстта с хулене, трупат се всички против мене.

Han abierto contra mí su boca, con injurias me han abofeteado; a una se aglutinan contra mí.

11 Б ог ме предаде на неправедния и ме хвърли в ръцете на нечестивите.

Dios me entrega a los impíos, y me echa en manos de los malvados.

12 Б ях в охолност, но Той ме разкъса, дори ме хвана за врата и ме строши, и ме постави за Свой прицел.

Estaba yo tranquilo, y El me sacudió, me agarró por la nuca y me hizo pedazos; también me hizo su blanco.

13 С трелците Му ме обиколиха; пронизва бъбреците ми и не щади; излива жлъчката ми на земята.

Me rodean sus flechas, parte mis riñones sin compasión, derrama por tierra mi hiel.

14 С ъсипва ме с удар върху удар; спуска се върху мене като исполин.

Abre en mí brecha tras brecha; arremete contra mí como un guerrero.

15 В ретище съших върху кожата си и окалях ро̀га си в пръстта,

Sobre mi piel he cosido cilicio, y he hundido en el polvo mi poder.

16 л ицето ми подпухна от плач и мрачна сянка има върху клепачите ми,

Mi rostro está enrojecido por el llanto, y cubren mis párpados densa oscuridad,

17 а ко и да няма неправда в ръцете ми и да е чиста молитвата ми.

aunque no hay violencia en mis manos, y es pura mi oración.

18 О , земьо, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

¡Oh tierra, no cubras mi sangre, y no haya lugar para mi clamor!

19 Е то и сега, свидетелят ми е на небесата и свидетелството ми е във височините.

He aquí, aun ahora mi testigo está en el cielo, y mi defensor está en las alturas.

20 М оите приятели ми се присмиват; но окото ми рони сълзи към Бога,

Mis amigos son mis escarnecedores; mis ojos lloran a Dios.

21 д ано Той сам защити човека пред Бога и човешкия син - пред ближния му!

¡Ah, si un hombre pudiera argüir con Dios como un hombre con su vecino!

22 З ащото като се изминат малко години, аз ще отида на път, откъдето няма да се върна.

Porque cuando hayan pasado unos pocos años, me iré por el camino sin retorno.