1 Г оспод каза още на Моисей:

Habló el Señor a Moisés, diciendo:

2 К ажи на израелтяните: Господните празници, в които ще свиквате святи събрания, Моите празници, са следните:

Habla a los hijos de Israel y diles: “Las fiestas señaladas del Señor, que vosotros habréis de proclamar como santas convocaciones, son éstas:

3 Ш ест дни да се работи, а седмият ден е събота за тържествена почивка, за свято събрание: в нея да не извършвате никаква работа; във всичките ви жилища е събота на Господа.

“Seis días se trabajará, pero el séptimo día será día de completo reposo, santa convocación en que no haréis trabajo alguno; es día de reposo al Señor dondequiera que habitéis.

4 Е то Господните празници, святи събрания, които ще свиквате в определеното им време:

“Estas son las fiestas señaladas por el Señor, santas convocaciones que vosotros proclamaréis en las fechas señaladas para ellas:

5 В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер, е Пасха Господня;

“ En el mes primero, el día catorce del mes, al anochecer, es la Pascua del Señor.

6 и на петнадесетия ден от същия месец е Господният празник на безквасните хлябове; седем дни да ядете безквасни хлябове.

“El día quince del mismo mes es la fiesta de los panes sin levadura para el Señor; por siete días comeréis pan sin levadura.

7 Н а първия ден да имате свято събрание и никаква слугинска работа да не вършите.

“En el primer día tendréis una santa convocación; no haréis ningún trabajo servil.

8 И седем дни да принасяте по една жертва чрез огън на Господа; на седмия ден да е свято събрание и никаква слугинска работа да не вършите.

“Y durante siete días presentaréis al Señor una ofrenda encendida. El séptimo día es santa convocación; no haréis ningún trabajo servil.”

9 Г оспод каза още на Моисей:

Entonces habló el Señor a Moisés, diciendo:

10 К ажи на израелтяните: Когато влезете в земята, която Аз ви дам, и я ожънете, тогава да донесете на свещеника един сноп от първите плодове на жътвата си;

Habla a los hijos de Israel y diles: “Cuando entréis en la tierra que yo os daré, y seguéis su mies, entonces traeréis al sacerdote una gavilla de las primicias de vuestra cosecha.

11 и той да поклати снопа пред Господа, за да ви бъде приет; свещеникът да го раздвижи на другия ден след съботата.

“Y él mecerá la gavilla delante del Señor, a fin de que seáis aceptados; el día siguiente al día de reposo el sacerdote la mecerá.

12 И в деня, когато поклатите снопа, да принесете за всеизгаряне на Господа едно едногодишно агне без недостатък;

“El mismo día en que meciereis la gavilla, ofreceréis un cordero de un año sin defecto como holocausto al Señor.

13 и хлебната му жертва, две десети от ефа чисто брашно, омесено с елей, в жертва чрез огън на Господа за благоухание; и възлиянието му, един четвърт ин вино.

“La ofrenda de cereal será de dos décimas de un efa de flor de harina mezclada con aceite, ofrenda encendida para el Señor, como aroma agradable, con su libación, un cuarto de hin de vino.

14 А хляб или печено жито, или пресни класове да не ядете до този ден, до деня, когато принесете жертвата на вашия Бог. Това да бъде вечен закон във всичките ви поколения, във всичките ви жилища.

“Hasta ese mismo día, hasta que hayáis traído la ofrenda de vuestro Dios, no comeréis pan, ni grano tostado, ni espiga tierna. Estatuto perpetuo será para todas vuestras generaciones dondequiera que habitéis.

15 О т другия ден след съботата, от деня, в който сте принесли снопа на движимия принос, да си изброите седем цели седмици;

“ Contaréis desde el día que sigue al día de reposo, desde el día en que trajisteis la gavilla de la ofrenda mecida; contaréis siete semanas completas.

16 д о следващия ден след седмата събота да изброите петдесет дни и тогава да принесете жертва от ново жито на Господа.

“Contaréis cincuenta días hasta el día siguiente al séptimo día de reposo; entonces presentaréis una ofrenda de espiga tierna al Señor.

17 Д а донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети от ефа чисто брашно, изпечени с квас, като първи плодове на Господа.

“Traeréis de vuestras moradas dos panes para ofrenda mecida, hechos de dos décimas de un efa; serán de flor de harina, amasados con levadura, como primeros frutos al Señor.

18 И заедно с хляба да принесете седем едногодишни агнета без недостатък, едно теле и два овена; да бъдат всеизгаряне на Господа заедно с хлебната им жертва и заедно с възлиянията им, в принос чрез огън за благоухание на Господа.

“Junto con el pan presentaréis siete corderos de un año sin defecto, un novillo del ganado y dos carneros; serán holocausto al Señor, junto con sus ofrendas de cereal y sus libaciones, una ofrenda encendida como aroma agradable al Señor.

19 Д а принесете и един козел в принос за грях и две едногодишни агнета за мирна жертва.

“Ofreceréis también un macho cabrío como ofrenda por el pecado y dos corderos de un año como sacrificio de las ofrendas de paz.

20 С вещеникът да ги полюшне заедно с хляба на първите плодове и заедно с двете агнета за движим принос пред Господа; те да бъдат осветени пред Господа за свещеника.

“Entonces el sacerdote los mecerá junto con el pan de los primeros frutos y los dos corderos, como ofrenda mecida delante del Señor; serán cosa sagrada del Señor para el sacerdote.

21 И на същия ден да свикате свято събрание и никаква слугинска работа да не вършите; това да бъде вечен закон във всичките ви жилища, във всичките ви поколения.

“En este mismo día haréis también una proclamación; habréis de tener una santa convocación. No haréis ningún trabajo servil. Estatuto perpetuo será para todas vuestras generaciones dondequiera que habitéis.

22 И когато жънете нивите на земята си, да не жънеш до самите краища на нивата си и да не събираш падналите в жътвата ти класове; за сиромаха и за чужденеца да ги оставиш. Аз съм Господ, вашият Бог.

“Cuando seguéis la mies de vuestra tierra, no segaréis hasta el último rincón de ella ni espigaréis el sobrante de vuestra mies; los dejaréis para el pobre y para el forastero. Yo soy el Señor vuestro Dios.”

23 Г оспод каза още на Моисей:

Otra vez el Señor habló a Moisés, diciendo:

24 К ажи на израелтяните: В седмия месец, на първия ден от месеца, да ви бъде тържествена почивка, ознаменувана със звук на рогове, свято събрание.

Habla a los hijos de Israel y diles: “En el séptimo mes, el primer día del mes, tendréis día de reposo, un memorial al son de trompetas, una santa convocación.

25 В него да не вършите никаква слугинска работа и да принасяте жертва чрез огън на Господа.

“No haréis ningún trabajo servil, pero presentaréis una ofrenda encendida al Señor.”

26 Г оспод каза още на Моисей:

Y el Señor habló a Moisés, diciendo:

27 Д есетият ден на този седми месец да бъде ден на умилостивение; да имате свято събрание и да смирите душите си, и да принесете жертва чрез огън на Господа.

A los diez días de este séptimo mes será el día de expiación; será santa convocación para vosotros, y humillaréis vuestras almas y presentaréis una ofrenda encendida al Señor.

28 Н икаква работа да не вършите в този ден, защото е ден на умилостивение, за да се извърши умилостивение за вас пред Господа, вашия Бог.

Tampoco haréis ningún trabajo en este día, porque es día de expiación, para hacer expiación por vosotros delante del Señor vuestro Dios.

29 З ащото, който не се смири в този ден, ще бъде изтребен измежду народа си.

Si alguna persona no se humilla en este mismo día, será cortada de su pueblo.

30 И който извърши каквато и да е работа в този ден, този човек ще изтребя измежду народа му.

Y a cualquier persona que haga trabajo alguno en este mismo día, a esa persona la exterminaré de entre su pueblo.

31 Н икаква работа да не вършите; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения, във всичките ви жилища.

No haréis, pues, trabajo alguno. Estatuto perpetuo será para vuestras generaciones dondequiera que habitéis.

32 Щ е ви бъде събота за тържествена почивка и за да смирите душите си; на деветия ден от месеца, вечерта, от вечер до вечер, да пазите съботата си.

Será día de completo reposo para vosotros, y humillaréis vuestras almas; a los nueve días del mes por la tarde, de una tarde a otra tarde, guardaréis vuestro reposo.

33 Г оспод каза още на Моисей:

Y el Señor habló a Moisés, diciendo:

34 К ажи на израелтяните: От петнадесетия ден на този седми месец да пазите за седем дни Господния празник на шатроразпъване.

Habla a los hijos de Israel, y diles: “El día quince de este mes séptimo es la fiesta de los tabernáculos; se celebrará al Señor por siete días.

35 Н а първия ден да има свято събрание и никаква слугинска работа да не вършите.

“El primer día es santa convocación; no haréis ninguna clase de trabajo servil.

36 С едем дни да принасяте по една жертва чрез огън на Господа, а на осмия ден да имате свято събрание и да принесете жертва чрез огън на Господа; това е тържествено събрание и никаква слугинска работа да не вършите.

“Durante siete días presentaréis al Señor una ofrenda encendida. El octavo día tendréis una santa convocación, y presentaréis al Señor una ofrenda encendida; es asamblea solemne. No haréis trabajo servil.

37 Т ези са Господните празници, когато да свиквате святи събрания, за да принасяте жертва чрез огън на Господа, всеизгаряне, хлебна жертва, жертви и възлияния, всяко на определения му ден,

“Estas son las fiestas señaladas del Señor que proclamaréis como santas convocaciones, para presentar ofrendas encendidas al Señor, holocaustos y ofrendas de cereal, sacrificios y libaciones, cada asunto en su propio día,

38 о свен Господните съботи и освен всички оброци, и освен всички доброволни приноси, които давате на Господа.

además de las ofrendas de los días de reposo del Señor, además de vuestros dones, y además de todos vuestros votos y ofrendas voluntarias que deis al Señor.

39 А на петнадесетия ден от седмия месец, когато ще сте прибрали произведенията на земята, да празнувате Господния празник седем дни; първият ден да бъде тържествена почивка и осмият ден тържествена почивка.

“ El día quince del séptimo mes, cuando hayáis recogido el fruto de la tierra, celebraréis la fiesta del Señor por siete días, con reposo en el primer día y reposo en el octavo día.

40 И на първия ден да вземете първите плодове на дърветата, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби и седем дни да се веселите пред Господа, вашия Бог.

“Y el primer día tomaréis para vosotros frutos de árboles hermosos, hojas de palmera y ramas de árboles frondosos, y sauces de río; y os alegraréis delante del Señor vuestro Dios por siete días.

41 Д а празнувате този празник за Господа седем дни в годината; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения; в седмия месец да го празнувате.

“Así la celebraréis como fiesta al Señor por siete días en el año. Será estatuto perpetuo para todas vuestras generaciones; la celebraréis en el séptimo mes.

42 В колиби да останете седем дни; всички местни израелтяни да останат в колиби,

“Habitaréis en tabernáculos por siete días; todo nativo de Israel vivirá en tabernáculos,

43 з а да познаят бъдещите ви поколения, че накарах израелтяните да живеят в колиби, когато ги изведох от Египетската земя. Аз съм Господ, вашият Бог.

para que vuestras generaciones sepan que yo hice habitar en tabernáculos a los hijos de Israel cuando los saqué de la tierra de Egipto. Yo soy el Señor vuestro Dios.”

44 Т ака Моисей обяви Господните празници на израелтяните.

Así declaró Moisés a los hijos de Israel las fiestas señaladas del Señor.