1 ( По слав. 122.) Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

A ti levanto mis ojos, ¡oh tú que reinas en los cielos!

2 Е то, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, както очите на слугинята - към ръката на господарката ѝ, така гледат очите ни към Господа, нашия Бог, докато се смили над нас.

He aquí, como los ojos de los siervos miran a la mano de su señor, como los ojos de la sierva a la mano de su señora, así nuestros ojos miran al Señor nuestro Dios hasta que se apiade de nosotros.

3 С мили се над нас, Господи, смили се над нас, защото се преситихме от презрение.

Ten piedad de nosotros, oh Señor, ten piedad de nosotros, porque muy hartos estamos de desprecio.

4 П ресити се душата ни от надуването на охолните и от презрението на горделивите.

Harta en extremo está nuestra alma del escarnio de los que están en holgura, y del desprecio de los soberbios.