1 У мрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

Las moscas muertas hacen que el ungüento del perfumista dé mal olor; un poco de insensatez pesa más que la sabiduría y el honor.

2 Р азумът на мъдрия е в дясната му ръка, а разумът на безумния - в лявата.

El corazón del sabio lo guía hacia la derecha, y el corazón del necio, hacia la izquierda.

3 Д окато безумният още ходи в пътя, разумът му не му достига и той ще покаже на всички, че е безумен.

Aun cuando el necio ande por el camino, le falta entendimiento y demuestra a todos que es un necio.

4 А ко гневът на управителя се повдигне против тебе, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грешки.

Si la ira del gobernante se levanta contra ti, no abandones tu puesto, porque la serenidad suaviza grandes ofensas.

5 И ма зло, което видях под слънцето - грешка, като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

Hay un mal que he visto bajo el sol, como error que procede del gobernante:

6 б езумният бива поставян на висок чин, а богатите седят на долни места.

la necedad colocada en muchos lugares elevados, mientras los ricos se sientan en lugares humildes.

7 В идях слуги на коне и князе, ходещи като слуги по земята.

He visto siervos a caballo y príncipes caminando como siervos sobre la tierra.

8 К ойто копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

El que cava un hoyo cae en él, y al que abre brecha en un muro, lo muerde la serpiente.

9 К ойто кърти камъни, ще се нарани от тях; и който цепи дърва, се излага на опасност от тях;

El que saca piedras puede lastimarse con ellas, y el que raja leños, puede lesionarse con ellos.

10 а ко се затъпи желязото и не се наточи острието му, тогава трябва да се напряга с повече сила; а мъдростта е полезна за упътване.

Si el hierro está embotado y él no ha amolado su filo, entonces tiene que ejercer más fuerza; la sabiduría tiene la ventaja de impartir éxito.

11 А ко змията ухапе, преди да бъде омаяна, тогава няма полза от омайвача.

Si la serpiente muerde antes de ser encantada, no hay ganancia para el encantador.

12 Д умите от устата на мъдрия са благодатни; а устните на безумния ще погълнат самия него;

Llenas de gracia son las palabras de la boca del sabio, mientras que los labios del necio a él consumen.

13 з ащото първите думи, които изговаря, са безумие и краят на говоренето му е пакостна лудост.

El comienzo de las palabras de su boca es insensatez, y el final de su habla perversa locura.

14 Б езумният също така умножава думи; но пак човек не знае какво ще бъде; и кой може да му каже какво ще бъде след него?

El necio multiplica las palabras, pero nadie sabe lo que sucederá, ¿y quién le hará saber lo que ha de suceder después de él ?

15 Т рудът на безумните ги уморява, понеже нито един от тях не знае пътя за града.

El trabajo del necio lo cansa tanto que no sabe ir a la ciudad.

16 Г орко ти, земьо, когато царят ти е дете и началниците ти ядат рано!

¡Ay de ti, tierra, cuyo rey es un muchacho, y cuyos príncipes banquetean de mañana!

17 Б лазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и началниците ти ядат навреме - за подкрепа, а не за опиване!

Bienaventurada tú, tierra, cuyo rey es de noble cuna y cuyos príncipes comen a su debida hora, para fortalecerse y no para embriagarse.

18 О т голяма леност засяда покривът на къщата; и от безделието на ръцете прокапва къщата.

Por negligencia se hunde el techo, y por pereza tiene goteras la casa.

19 У гощения се правят за веселба и виното весели живота; а парите отговарят на всичко.

Para el placer se prepara la comida, y el vino alegra la vida, y el dinero es la respuesta para todo.

20 Д а не прокълнеш царя даже в мисълта си и да не прокълнеш богатия дори в спалнята си; защото въздушна птица ще отнесе гласа и крилатото ще извести думите ти.

Ni aun en tu recámara maldigas al rey, ni en tus alcobas maldigas al rico, porque un ave de los cielos llevará el rumor, y un ser alado hará conocer el asunto.