1 С лед пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор <на име> Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павла.

2 И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие, и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в тоя <наш> народ,

3 т о ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.

4 Н о за да те не отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко;

5 п онеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на назарейската ерес;

6 к ойто се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон;

7 н о хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му да дойдат при тебе].

8 А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

9 И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.

10 А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

11 з ащото можеш да се научиш, че няма, повече от дванадесет дни откак възлязох на поклонение в Ерусалим.

12 И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.

13 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

14 Н о това ти изповядвам, че, според учението {Гръцки: Пътя.}, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по закона и е писано в пророците,

15 и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

16 З атова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.

17 А след <изтичането на> много години, дойдох да донеса милостини на народа си и приноси.

18 А когато ги <принасях>, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;

19 н о <имаше> някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да <ме> обвинят, ако имаха нещо против мене.

20 И ли тия сами нека кажат каква неправда са намерили <в мене>, когато застанах пред синедриона,

21 о свен, ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях: <Поради учението> за възкресението на мъртвите ме съдите днес.

22 А Феликс, като познаваше доста добре това учение {Гръцки: Пътя.}, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.

23 И заповяда на стотника да вардят <Павла>, но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.

24 С лед няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка и прати да <повикат> Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.

25 И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

26 М ежду това той се надяваше, че ще получи пари от Павла, затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.

27 Н о като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.