1 О , несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан <като> разпнат?

2 Т ова само желая да науча от вас: Чрез дела, <изисквани> от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в <евангелското> послание?

3 Т олкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът?

4 Н апусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!

5 П рочее, Тоя, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, <изисквани> от закона ли <върши това>, или чрез вяра в посланието,

6 к акто <с> Авраама, <който> повярва в Бога, и му се вмени за правда?

7 Т огава познайте, че тия, които <упражняват> вяра, те са Авраамови чада;

8 и писанието, като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, <казвайки>: "В тебе ще се благославят всичките народи".

9 Т ака щото тия, които <имат> вяра се благославят заедно с вярващия Авраам.

10 З ащото всички, които се <облягат> на дела, <изисквани> от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".

11 А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно <от това>, "че праведният чрез вяра ще живее";

12 а законът не действува чрез вяра, но казва: "Който върши това, <което заповядва законът>, ще живее чрез него".

13 Х ристос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет {Гръцки: Проклетия. Виж. 2 Кор. 5: 21.} за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";

14 т ака щото благословението, <дадено> на Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.

15 Б ратя, (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.

16 А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.

17 И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.

18 З ащото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.

19 Т огава, защо се <даде> закона? Прибави се с цел <да се изявяват> престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; <и беше> прогласен от ангели чрез един ходатай.

20 Н о ходатаят не <ходатайствува> за един; а Бог, <Който дава обещание>, е един.

21 Т огава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.

22 Н о писанието затвори всичко под грях, та обещанието, <изпълняемо> чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.

23 А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до <времето> на вярата, която имаше да се открие.

24 Т ака, законът стана за нас детеводител, <да ни доведе> при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.

25 Н о след идването на вярата не сме вече под детеводител.

26 З ащото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.

27 П онеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.

28 Н яма <вече> юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.

29 И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.