1 Т огава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?

2 М ного във всяко отношение, а първо, защото на <юдеите> се повериха Божествените писания.

3 П онеже, ако някои бяха без вяра, що <от това?> тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?

4 Д а не бъде! но Бог нека бъде <признат за> верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: - "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш".

5 Н о ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).

6 Д а не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?

7 О баче, <казваш ти>, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?

8 И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние <така> говорим). На такива осъждането е справедливо.

9 Т огава що <следва>? Имаме ли ние някакво предимство <над езичниците>? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.

10 К акто е писано: - "Няма праведен ни един;

11 Н яма никой разумен, Няма кой да търси Бога.

12 В сички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един".

13 " Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им".

14 " Техните уста са пълни с клевета и горест".

15 " Нозете им бързат да проливат кръв;

16 О пустошение и разорение има в пътищата им;

17 И те не знаят пътя на мира",

18 " Пред очите им няма страх от Бога".

19 А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.

20 З ащото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела <изисквани> от закона, понеже чрез закона <става само> познаването на греха.

21 А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,

22 с иреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички, които вярват; защото няма разлика.

23 П онеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,

24 а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,

25 К огото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. <Това стори> за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, -

26 з а да покаже, <казвам> правдата Си в настоящето време, <та да се познае>, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.

27 И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? <чрез закона> на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.

28 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.

29 И ли Бог е <Бог> само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците <е>.

30 П онеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.

31 Т огава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.