1 ( По слав. 34). Давидов <псалом. > Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

2 В земи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.

3 И зтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

4 Н ека се посрамят и се опозорят Ония, които искат <да погубят> душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

5 Н ека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

6 Н ека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

7 З ащото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха <яма> за душата ми.

8 Д а дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.

10 В сичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

11 Н есправедливи свидетели въстават И питат ме за <неща>, за които аз не зная <нищо>

12 В ъздават ми зло за добро, <За да бъде> в оскъдност душата ми.

13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми <и се повтаряше;>

14 О бхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

15 Н о когато накуцвах в <пътя си>, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха <ме> без да престават.

16 К ато нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

17 Г осподи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми <душа.>} от <тия> лъвове.

18 А з ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

19 Д а не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

20 З ащото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

21 Д а! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

22 Т и си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

23 С тани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

24 С ъди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

25 Д а не кажат в сърцето си: Ето желанието ни <се изпълни. >Нито да кажат: Погълнахме го.

26 Д а се посрамят и се опозорят заедно <всички> Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

27 Д а възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.