1 ( По слав. 140). Давидов псалом. Господи, викам към Тебе; побързай да дойдеш при мене; Послушай гласа ми, когато викам към Тебе.

2 М олитвата ми нека възлезе пред Тебе като темян; Подигането на ръцете ми <нека бъде> като вечерна жертва.

3 Г осподи, постави стража на устата ми, Пази вратата на устните ми.

4 Д а не наклониш сърцето ми към какво да е лошо нещо, Та да върша нечестиви дела С човеци, които беззаконствуват; И не ме оставяй да ям от вкусните им ястия.

5 Н ека ме удари праведният; <това ще ми бъде> благост; И нека ме изобличава; <това ще бъде> миро на главата <ми>; Главата ми нека се не откаже от него; Защото още и всред злобата им аз ще се моля.

6 К огато началниците им бъдат хвърлени из канарите, Те ще чуят думите ми, защото са сладки.

7 К остите ни са разпръснати при устието на гроба, Както кога някой оре и цепи земята,

8 П онеже очите ми <са обърнати> към Тебе, Господи Иеова <Понеже> на Тебе уповавам, не съсипвай живота ми.

9 О пази ме от клопката, която ми поставиха. И от примките на беззаконниците.

10 Н ека паднат нечестивите в своите си мрежи, Докато аз да премина <неповреден>.