1 ( По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.

2 & lt;Така> нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,

3 К ато ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.

4 & lt;Едни> се скитат по пустинята, <по> усамотен път, Без да намират населен град

5 Г ладни и жадни, Душата им примираше в тях.

6 Т огава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,

7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град

8 Д а славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

9 З ащото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.

10 & lt;Други> седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,

11 З ащото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.

12 З атова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да <им> помогне.

13 Т огава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;

14 И зведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.

15 Д а славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

16 З ащото разби медните порти, И железните лостове сломи.

17 & lt;А пък> безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.

18 Д ушата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.

19 Т огава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.

20 И зпраща словото Си та ги изцелява, И <ги> отървава от ямите, <в които лежат>.

21 Д а славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.

23 О ния <пък>, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,

24 Т е виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,

25 З ащото, <когато> заповядва и дига бурния вятър, Който повдига <морските> вълни,

26 Т е се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.

27 Л юлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.

28 Т огава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;

29 П ревръща бурята в тишина, И вълните й утихват.

30 Т огава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.

31 Д а славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

32 Н ека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

33 Т ой превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,

34 П лодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.

35 П ревръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;

36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,

37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.

38 Т ой ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.

39 Н о пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.

40 Т ой излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;

41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.

42 П раведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.

43 К ойто е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват <човеците> за Господните милости.