1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез който дохождат!

2 П о-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.

3 В нимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.

4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

5 И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.

6 А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш?

8 Н апротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?

9 Н има ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано?.

10 С ъщо така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме <само> това, което бяхме длъжни да извършим.

11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше <границата> между Самария и Галилея.

12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,

13 и звикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!

14 И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.

15 И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,

16 и падна на лице при нозете на <Исуса> и Му благодареше. И той бе самарянин.

17 А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? а где са деветимата?

18 Н е намериха ли се <други> да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?

19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

20 А <Исус> попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва;

21 н ито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас.

22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите< поне> един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

23 И като ви рекат: Ето, тук е! да не отидете, нито да тичате подире< им>.

24 З ащото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.

25 Н о първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.

26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;

27 я дяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички.

28 Т ака също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,

29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички, -

30 п одобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.

31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива да не се връща назад.

32 П омнете Лотовата жена.

33 К ойто иска да спечели живота {Или: Душата} си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.

34 К азвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.

35 Д ве жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата <ще се вземе, а другата>{Повторението на тези думи вероятно е печатна грешка в изданието от 1940 г.} ще се остави.

36

37 О тговарят Му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.