1 ( По слав. 145). Алилуя! Хвали Господа, душе моя.

2 Щ е хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.

3 Н е уповавайте на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.

4 И злиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.

5 Б лажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,

6 К ойто направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;

7 К ойто извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните.

8 Г оспод отваря <очите на> слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,

9 Г оспод пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.

10 Г оспод ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!