1 И Иов продължи беседата си като казваше:

2 В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,

3 & lt;Заклевам се, че> през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,

4 У стните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.

5 Д а не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.

6 П равдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.

7 Н еприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззакония.

8 З ащото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?

9 Щ е послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?

10 Щ е се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?

11 Щ е ви науча <това>, <което е> в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ща да скрия.

12 Е то, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?

13 Д елът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:

14 А ко се умножават чадата му, <умножават се за меч>; И внуците му не ще се наситят с хляб.

15 О станалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.

16 А ко и да натрупа сребро <много> като пръст, И приготви дрехи <изобилно> като кал,

17 М оже да приготви, но праведните ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.

18 П остроява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.

19 Б огат ляга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си, и го няма;

20 Т репет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;

21 И зточният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва от мястото му.

22 З ащото <Бог> ще хвърли върху него <беди>, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.

23 Щ е изпляскат с ръце против него, И ще му подсвирват <така, че ще бяга> от мястото си.