1 Д умите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -

2 Щ о, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

3 Н е давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

4 Н е е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете <да кажат:> Где е спиртното питие?

5 Д а не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}.

6 Д авайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

7 З а да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

8 О тваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

9 О тваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

10 К ой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

11 С ърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

12 Т я ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

13 Т ърси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

14 Т я е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

15 П ри това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

16 Р азглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

17 О пасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

18 К ато схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

19 Т уря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

20 О тваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

21 Н е се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

22 П рави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.

23 М ъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

24 Т я тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.};

25 С ила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

26 О тваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

27 Д обре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

28 Ч адата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, <казвайки>:

29 М ного дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

30 П релестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

31 Д айте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.