1 Г де е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?

2 М оят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.

3 А з съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе <стадото си> между кремовете.

4 Х убава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като <войска> със знамена.

5 О твърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

6 З ъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, и не липсва ни един между тях,

7 Ч елото ти под булото е Като част от нар.

8 И ма шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

9 & lt;Но> една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те <я> похвалиха.

10 К оя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като <войска> със знамена?

11 С лязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И да ли са цъфнали наровете.

12 Б ез да усетя, ожидането ми ме постави <Между> колесниците на благородните ми люде.

13 В ърни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!