1 Т огава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки:

2 Т оя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.

3 Г оворете на цялото Израилево общество, като <им> кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом.

4 Н о ако домашните са малцина за агнето, тогава <домакинът> и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците <в тях>; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде.

5 А гнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете.

6 И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в <домовете си> да го заколят привечер.

7 П осле нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат.

8 П рез същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.

9 Д а не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му.

10 И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън.

11 И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, <понеже е време на> Господното минаване.

12 З ащото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова.

13 И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва.

14 О ня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате.

15 С едем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отсред Израиля.

16 Н а първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен <около> онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите.

17 Д а пазите, прочее, <празника> на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения.

18 О т вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.

19 С едем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец.

20 Н ищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете.

21 Т огава, <на четиринадесетия ден от месеца>, Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата.

22 П осле да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която <ще приемете> в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на <къщната> врата; и никой от вас да не излезе из къщната си врата до утринта.

23 З ащото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази.

24 И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си.

25 К огато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба.

26 И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба?

27 Щ е отговорите: Това е жертва <в спомен> на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха.

28 И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

29 И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък.

30 И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.

31 И повика Моисея и Аарона <още> през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте;

32 п одкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене.

33 Т оже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме.

34 И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си.

35 А израилтяните бяха постъпили според както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи;

36 и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните.

37 П рочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, <на брой> около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите.

38 О ще с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овци и говеда.

39 А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие.

40 А времето, което израилтяните прекараха като пришелци в Египет, беше четиристотин и тридесет години.

41 И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всичките войнства Господни излязоха от Египетската земя.

42 Т ова е нощ, която е за особено опазване за Господа, загдето ги изведе из Египетската земя; това е оная нощ, която всичките израилтяни, във всичките си поколения, трябва особено да пазят за Господа.

43 И Господ рече на Моисея и Аарона: Ето законът за пасхата: никой чужденец да не яде от нея;

44 о баче всеки роб купен с пари да яде от нея тогава, когато се обреже.

45 Н икой пришелец или наемник да не яде от нея.

46 В една къща да се изяде; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите.

47 Ц ялото общество израилтяни ще я пазят.

48 И ако би някой чужденец да живее като пришелец между тебе и да иска да пази пасхата Господу, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогава нека пристъпи да я пази; той ще бъде като туземец. Но никой необрязан не бива да яде от нея.

49 Е дин закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас.

50 И всичките израилтяни сториха според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

51 И тъй, в същия оня ден Господ изведе израилтяните из Египетската земя според устроените им войнства.