1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

2 С игурно ми се присмиват; и окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

3 Д ай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; кой друг би дал ръка за мене,

4 з ащото си скрил сърцето им от разум, затова няма да ги възвисиш.

5 К ойто заради плячка предава приятели, очите на децата му ще изтекат.

6 Т ой ме е поставил и поговорка на народа; и за укор станах аз пред тях.

7 П омрачиха очите ми от скръб и всичките ми телесни части станаха като сянка.

8 П равдивите ще се почудят на това и невинният ще се повдигне против нечестивия.

9 А праведният ще се държи в пътя си и който има чисти ръце, ще увеличава силата си.

10 А вие всички, моля, пак елате; обаче няма да мога да намеря между вас един разумен.

11 Д ните ми преминаха; намеренията ми и желанията на сърцето ми пресъхнаха.

12 Н ощта скоро ще замести деня; светлината е близо до тъмнината.

13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината,

14 а ко съм викал към тлението: Баща си ми ти, - към червеите: Майка и сестра сте ми,

15 т о къде е сега надеждата ми? Да! Кой ще види надеждата ми?

16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, когато едновременно ще има покой в пръстта.