1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 С игурно ми се присмиват; и окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Д ай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; кой друг би дал ръка за мене,
4 з ащото си скрил сърцето им от разум, затова няма да ги възвисиш.
5 К ойто заради плячка предава приятели, очите на децата му ще изтекат.
6 Т ой ме е поставил и поговорка на народа; и за укор станах аз пред тях.
7 П омрачиха очите ми от скръб и всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 П равдивите ще се почудят на това и невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 А праведният ще се държи в пътя си и който има чисти ръце, ще увеличава силата си.
10 А вие всички, моля, пак елате; обаче няма да мога да намеря между вас един разумен.
11 Д ните ми преминаха; намеренията ми и желанията на сърцето ми пресъхнаха.
12 Н ощта скоро ще замести деня; светлината е близо до тъмнината.
13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината,
14 а ко съм викал към тлението: Баща си ми ти, - към червеите: Майка и сестра сте ми,
15 т о къде е сега надеждата ми? Да! Кой ще види надеждата ми?
16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, когато едновременно ще има покой в пръстта.