1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;

2 з ащото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им - хора, чиято жизненост беше изчезнала?

3 О т немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4 м ежду храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.

5 Б яха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.

6 Ж ивееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.

7 Р евяха между храстите. събираха се под тръните;

8 б езумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.

9 А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка.

10 Г нусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми.

11 Т ъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен.

12 О тдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения,

13 р азвалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.

14 И дват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.

15 У жаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.

16 И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха.

17 П рез нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват.

18 С амо с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.

19 Б ог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.

20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя - и Ти просто ме поглеждаш.

21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;

22 и здигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.

23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи.

24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?

25 Н е плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?

26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.

27 Ч ервата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.

28 Х одя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.

29 С танах брат на чакалите и другар на щраусите.

30 К ожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън.

31 З атова арфата ми се измени в ридание и свирката ми - в глас на плачещи.