1 Д а ми беше ти като брат, който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерех вън, щях да те целуна. Да! И никой нямаше да ме презре.

2 Б их те взела и завела в къщата на майка си, за да ме научиш. Бих те напоила с подправено вино и със сок от наровете си.

3 Л явата му ръка би била под главата ми и дясната му би ме прегърнала.

4 З аклевам ви, йерусалимски дъщери, да не възбудите, нито да събудите любовта ми, преди да пожелае. Шеста песен (8: 5-14) Зов и отговор

5 К оя е тази, която идва от пустинята, опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; там те роди майка ти, там те роди родителката ти.

6 П оложи ме като печат на сърцето си, като печат на мишцата си; защото любовта е силна като смъртта, ревността е остра като преизподнята, чието святкане е огнено, пламък най-буен.

7 М ного води не могат да угасят любовта, нито реките могат да я потопят; ако някой би дал целия имот на дома си за любовта, съвсем биха го презрели.

8 Н ие имаме малка сестра и тя няма гърди. Какво да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?

9 А ко бъде стена, ще съградим на нея сребърни укрепления; и ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски.

10 А з съм стена и гърдите ми са като стълбовете ѝ; тогава бях пред очите му като такава, която е намерила благоволение.

11 С оломон имаше лозе във Ваал-хамон; даде лозето на наематели; за плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.

12 М оето лозе, собствеността ми, е под моята власт; хилядата нека са на тебе, Соломоне, и двеста - на онези, които пазят плода му.

13 О , ти, която седиш в градините, другарите внимават в гласа ти; дай ми и аз да го чуя.

14 Б ързай, възлюбени мой, и бъди като сърничка или еленче върху планините на ароматите.