1 М олитва на пророк Авакум, поради оплакванията.
2 Г осподи, чух вестта за Теб и се уплаших. Господи, оживявай делото Си сред годините, сред годините го изявявай. В гнева Си помни милостта.
3 Б ог дойде от Теман и Святият - от хълма Фаран. (Села.) Славата Му покри небето и земята беше пълна с хваление към Него.
4 С иянието Му беше като светлината; лъчи се пръскаха от страната Му; и там беше скривалището на силата Му.
5 П ред Него вървеше морът и мълнии излизаха под краката Му.
6 Т ой застана и разклати земята, погледна и направи народите да треперят; и вечните планини се разпаднаха, безкрайните гори се наведоха; постъпките Му бяха, както в древността.
7 В идях шатрите на Етиопия наскърбени; поклатиха се завесите на Мадиамската земя.
8 Н егодува̀ ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, беше ли гневът Ти против морето, че си възседнал на конете Си и на колесниците Си, за да избавяш?
9 Л ъкът Ти беше изваден от покривката си, както Ти с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки.
10 В идяха Те планините и се уплашиха; водният потоп нападна; бездната издаде гласа си, вдигна ръцете си нависоко.
11 С лънцето и луната застанаха в жилището си при виделината на Твоите летящи стрели, при сиянието на блестящото Ти копие.
12 С негодувание си преминал земята, с гняв си вършеел народите;
13 и злязъл си за избавление на народа Си, за избавление чрез помазаника Си; премахнал си началника от дома на нечестивите, открил си основите дори до върха. (Села.)
14 П ронизал си със собствените му копия главите на воините му, които като вихрушка се устремиха да ме разбият и чиято радост беше, като че ли да ядат скришно сиромаха.
15 С конете Си си преминал морето, натрупаните много води.
16 Ч ух - и вътрешностите ми се смутиха, устните ми трепереха от гласа, гнилост прониква в костите ми и на мястото си се разтреперих; защото трябва да чакам скръбния ден, когато възлезе против народа онзи, който ще се опълчи против тях.
17 З ащото, ако и да не цъфти смокинята, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се премахне от оградата и да няма говеда в оборите,
18 п ак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си.
19 Й ехова Господ е силата ми; Той прави краката ми като краката на елените и ще ме направи да ходя по височините си. ___________________ За първия певец върху струнните ми инструменти.