1 И когато те още говореха на хората, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите надойдоха при тях

2 в ъзмутени, че те поучаваха народа и проповядваха, в името на Исус, възкресението на мъртвите.

3 И така, сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража до следващия ден, защото вече беше привечер.

4 А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже достигна до пет хиляди.

5 И на другия ден се събраха в Йерусалим началниците им, старейшините и книжниците;

6 и първосвещеникът Анна, и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

7 И като поставиха Петър и Йоан на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име извършихте това?

8 Т огава Петър, изпълнен със Святия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,

9 а ко ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той бе изцелен,

10 д а знаете всички вие и целият Израелев народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина, Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав.

11 Т ой е камъкът, който бе пренебрегнат от вас, зидарите, но стана глава на ъгъла.

12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.

13 А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и вече бяха забелязали, че са неуки и обикновени хора, се чудеха; и познаха, че са били с Исус.

14 А като видяха изцеления човек, който стоеше с тях, нямаха какво да противоречат.

15 З атова, като им заповядаха да излязат навън от Синедриона, се съвещаваха помежду си:

16 К акво да направим на тези човеци, защото на всички йерусалимски жители е известно, че стана бележито знамение чрез тях; и не можем да го опровергаем.

17 Н о за да не се разнася повече между народа, нека ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.

18 И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име.

19 А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

20 з ащото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.

21 А те, като ги заплашиха отново, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат поради народа, защото всички славеха Бога за станалото.

22 З ащото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години. Молитва за Божия подкрепа

23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и известиха всичко, което им казаха главните свещеници и старейшините.

24 А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях,

25 Т и чрез Святия Дух, Който говори чрез устата на слугата Ти, нашия баща Давид, си казал: "Защо се разяряваха народите и хората намисляха суети?

26 О пълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник."

27 З ащото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски, с езичниците и Израелевия народ се събраха в този град против Твоя свят Син Исус, Когото си помазал,

28 з а да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.

29 И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

30 д окато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус.

31 И като се помолиха, където бяха събрани, се потресе и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово. Общата собственост на благата при първите християни

32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

33 И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях.

34 А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,

35 и я слагаха пред краката на апостолите; и на всеки се раздаваше, според колкото имаше нужда.

36 Т ака Йосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи "син на утешение"), левит, родом от Кипър,

37 к ато имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.