1 ( По слав. 143.) Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара, Който учи ръцете ми да воюват, пръстите ми да се бият -

2 К ойто ми показва милосърдие, Който е моята крепост, високата ми кула и моят избавител, щитът мой и Онзи, на Когото уповавам, - Който покорява хората ми под мене.

3 Г осподи, какво е човек, за да обръщаш внимание на него! Син човешки, за да го зачиташ!

4 Ч овек прилича на лъх; дните му са като сянка, която преминава.

5 Г осподи, приклони небесата Си и слез, допри се до планините и те ще задимят.

6 С треляй със светкавица, за да ги разпръснеш; хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.

7 П ротегни ръката Си отгоре, избави ме и ме извади от големи води, от ръката на чужденците,

8 ч иито уста говорят суета и чиято десница в клетва е десница на лъжа.

9 Б оже, с нова песен ще Те възпея, с десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,

10 К ойто даваш избавление на царете и Който спасяваш слугата Си Давид от смъртоносен меч.

11 И збави ме и ме изтръгни от ръката на чужденците, чиито уста говорят суета и чиято десница в клетва е десница на лъжа.

12 К огато нашите синове в младостта си бъдат като пораснали филизи и нашите дъщери - като крайъгълни камъни, издялани за украшение на дворци;

13 к огато житниците ни бъдат пълни, доставящи всякакъв вид храна, и овцете ни се умножават с хиляди и десетки хиляди по полетата ни;

14 к огато воловете ни бъдат добре натоварени; когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане навън, нито вик по нашите улици;

15 т огава блазе на онзи народ, който е в такова състояние! Блажен онзи народ, на когото Господ е Бог!