1 ( По слав. 61.) За първия певец, по Едутун. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, от Когото е избавлението ми.

2 С амо Той е канара моя и избавление мое, и прибежище мое; няма много да се поклатя.

3 Д окога всички вие ще нападате човека, за да го съборите като наведена стена и разклатен плет?

4 С ъветват се само да го тласкат от висотата му; обичат лъжата; с устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села.)

5 Н о ти, о душо моя, тихо уповавай само на Бога, защото от Него очаквам помощ.

6 С амо Той е канара моя и избавление мое, и прибежище мое; няма да се поклатя.

7 У Бога е избавлението ми и славата ми; моята силна канара и прибежището ми е в Бога.

8 У повавай на Него, народе, по всяко време, изливайте сърцата си пред Него; Бог е прибежище за нас. (Села.)

9 Н аистина, нископоставените хора са лъх, а високопоставените - лъжа; сложени на везни, те се издигат нагоре; те всички са по- леки от суетата.

10 Н е уповавайте на насилие и не се надявайте суетно на грабителство; ако изникне богатство, не прилепяйте към него сърцето си.

11 Е дно нещо каза Бог, да! Две неща чух - че силата принадлежи на Бога

12 и че на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; защото Ти даваш на всеки според делото му.