1 Ч овекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение.

2 Ц ъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се държи.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си и ме караш на съд с Тебе?

4 К ой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5 Т ъй като дните му са определени и броят на месеците му е в Теб, и Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 о твърни погледа Си от него, за да си почине, докато като наемник доизкара деня си.

7 З ащото за дървото има надежда, че ако бъде отсечено, пак ще поникне и че издънката му няма да изчезне

8 д аже ако коренът му остарее в земята и ако пънът му умре в пръстта;

9 п онеже от дъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено.

10 Н о човек умира и прехожда. Да! Човек издъхва и къде е той?

11 К акто водите чезнат в морето и реката престава и пресъхва,

12 т ака човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

13 О , да ме беше скрил Ти в преизподнята, да ме беше покрил, докато премине гневът Ти, да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!

14 А ко умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми.

15 Щ е повикаш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми?

17 П рестъплението ми е запечатано във вързоп и зашиваш беззаконието ми.

18 Н аистина, както и планината, като пада, се унищожава и скалата се премества от мястото си;

19 к акто водите изтриват камъните и наводненията им завличат пръстта от земята, така Ти погубваш надеждата на човека.

20 Н адделяваш винаги над него и той прехожда; изменяш лицето му и го отпращаш.

21 С иновете му достигат до почитание, а той не знае; и са свалени, а той не забелязва това за тях;

22 з нае само, че плътта му е за него в болки и душата му е за него в жалеене.