Съдии - 5

picture

1 В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите:

2 З атова, че в Израел водителството взеха военачалниците, затова, че народът се предаде доброволно, хвалете Господа.

3 Ч уйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея на Господа; на Господа, Израелевия Бог, ще пея хвала.

4 Г осподи, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето Едом, земята се потресе, също и небето поръси, ей, облаците поръсиха вода.

5 П ланините се разтопиха от присъствието Господне, самият Синай - от присъствието на Господа, Израелевия Бог.

6 В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил пътищата бяха напуснати и пътниците вървяха по пътеки настрана.

7 П рестанаха управниците в Израел; престанаха, докато се въздигнах аз, Девора, въздигнах се майка в Израел.

8 И збраха си нови богове; тогава настана бой в портите; но видя ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израел?

9 С ърцето ми е към началниците на Израел, които между народа предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!

10 В ие, които яздите на бели осли, вие, които седите на меки постелки, и вие, които ходите по път, възвестете това!

11 Д алеч от кипежа на стрелците, на места, където черпят вода, там да възхваляват правдините на Господа, праведните дела на владичеството Му в Израел. Тогава народът Господен слезе при портите.

12 С ъбуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и заплени пленниците си, сине на Авиноам!

13 Т огава направи остатък от народа да владее благородните; Господ ме направи да владея силните.

14 К оито са от корена Ефремов, слязоха против Амалик; след тебе, Вениамине, между твоите племена; от Махир слязоха началници и от Завулон - онези, които държат жезъл на повелител.

15 И първенците на Исахар бяха с Девора, Исахар още с Варак, спуснаха се след него в долината. При потоците на Рувим велики бяха сърдечните решения.

16 З ащо си седнал между оградите да слушаш блеенето на стадата? При потоците на Рувим големи бяха сърдечните изпитания.

17 Г алаад мируваше оттатък Йордан; и Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайбрежията и мируваше в заливчетата си.

18 З авулон са народ, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим - по опасните места на полето.

19 Д ойдоха царете, воюваха; тогава воюваха ханаанските царе в Таанах, близо до водите на Магедон; пари не взеха.

20 О т небето воюваха; звездите от пътищата си воюваха против Сисара.

21 Р еката Кисон ги завлече, старата река, реката Кисон, стъпкала си мощ, душо моя.

22 Т огава се счупиха конските копита от стремителното тичане - стремителното тичане на силните им.

23 К ълнете Мироз, каза ангелът Господен, горчиво кълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на Господа, на помощ на Господа против силните.

24 Б лагословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевер кенееца; повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена.

25 В ода поиска той; тя му даде мляко, масло донесе във великолепна чаша.

26 Р ъката си протегна към кола и десницата си - към работническия чук; и с чук удари Сисара и му промуши главата, ей, проби и прониза слепоочието му.

27 В краката ѝ се повали, падна; простря се; в краката ѝ се повали, падна; където се повали, там и падна мъртъв.

28 С исаровата майка надничаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?

29 М ъдрите нейни придворни жени ѝ отговаряха, даже и тя даваше отговор на себе си:

30 Н е са ли намерили и не делят ли сега плячка? По мома, по две моми на всеки мъж; на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи, плячка от пъстроцветни везани дрехи, от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни, свалени от раменете на пленените.

31 Т ака да погинат всички твои врагове, Господи; а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това на земята цареше мир четиридесет години.