1 A cuérdate, oh Señor, de lo que nos ha sucedido; mira y ve nuestro oprobio.

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

2 N uestra heredad ha pasado a extraños, nuestras casas a extranjeros.

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3 H emos quedado huérfanos, sin padre, nuestras madres, como viudas.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

4 P or el agua que bebemos tenemos que pagar, nuestra leña nos llega por precio.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5 S obre nuestros cuellos están nuestros perseguidores; no hay descanso para nosotros, estamos agotados.

Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.

6 A Egipto y a Asiria nos hemos sometido para saciarnos de pan.

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 N uestros padres pecaron, ya no existen, y nosotros cargamos con sus iniquidades.

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8 E sclavos dominan sobre nosotros, no hay quien nos libre de su mano.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9 C on peligro de nuestras vidas conseguimos nuestro pan, enfrentándonos a la espada del desierto.

Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.

10 N uestra piel quema como un horno, a causa de los ardores del hambre.

Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 V iolaron a las mujeres en Sion, a las vírgenes en las ciudades de Judá.

Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 L os príncipes fueron colgados de sus manos, los rostros de los ancianos no fueron respetados.

Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 L os jóvenes trabajaron en el molino, y los muchachos cayeron bajo el peso de la leña.

Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.

14 L os ancianos se han apartado de las puertas, los jóvenes de su música.

Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 H a cesado el gozo de nuestro corazón, se ha convertido en duelo nuestra danza.

Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 H a caído la corona de nuestra cabeza. ¡Ay de nosotros, pues hemos pecado!

Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 P or esto está abatido nuestro corazón, por estas cosas se nublan nuestros ojos,

Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.

18 p or el monte Sion que está asolado; las zorras merodean en él.

Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 M as tú, oh Señor, reinas para siempre, tu trono permanece de generación en generación.

Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.

20 ¿ Por qué te olvidas para siempre de nosotros, y nos abandonas a perpetuidad ?

Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 R estáuranos a ti, oh Señor, y seremos restaurados; renueva nuestros días como antaño,

Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 a no ser que nos hayas desechado totalmente, y estés enojado en gran manera contra nosotros.

Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.