1 Т огава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

Entonces respondió Elifaz temanita, y dijo:

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

Si alguien osara hablarte, ¿te pondrías impaciente? Pero ¿quién puede abstenerse de hablar ?

3 Е то, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

He aquí, tú has exhortado a muchos, y las manos débiles has fortalecido.

4 Т воите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

Al que tropezaba tus palabras han levantado, y las rodillas débiles has robustecido.

5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

Pero ahora que te ha llegado a ti, te impacientas; te toca a ti, y te desalientas.

6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

¿No es tu temor a Dios tu confianza, y la integridad de tus caminos tu esperanza?

7 С помни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

Recuerda ahora, ¿quién siendo inocente ha perecido jamás ? ¿O dónde han sido destruidos los rectos ?

8 Д о колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

Por lo que yo he visto, los que aran iniquidad y los que siembran aflicción, eso siegan.

9 И зтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

Por el aliento de Dios perecen, y por la explosión de su ira son consumidos.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

El rugido del león, el bramido de la fiera y los dientes de los leoncillos son quebrantados.

11 Л ъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

El león perece por falta de presa, y los cachorros de la leona se dispersan.

12 Т айно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

Una palabra me fue traída furtivamente, y mi oído percibió un susurro de ella.

13 В сред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

Entre pensamientos inquietantes de visiones nocturnas, cuando el sueño profundo cae sobre los hombres,

14 У жас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

me sobrevino un espanto, un temblor que hizo estremecer todos mis huesos.

15 Т огава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

Entonces un espíritu pasó cerca de mi rostro, y el pelo de mi piel se erizó.

16 Т ой застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

Algo se detuvo, pero no pude reconocer su aspecto; una figura estaba delante de mis ojos, hubo silencio, después oí una voz:

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

“¿Es el mortal justo delante de Dios ? ¿Es el hombre puro delante de su Hacedor ?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -

“ Dios no confía ni aún en sus propios siervos; y a sus ángeles atribuye errores.

19 К олко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

“¡Cuánto más a los que habitan en casas de barro, cuyos cimientos están en el polvo, que son aplastados como la polilla!

20 М ежду заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

“Entre la mañana y la tarde son hechos pedazos; sin que nadie se dé cuenta, perecen para siempre.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

“¿No les es arrancada la cuerda de su tienda ? Mueren, mas sin sabiduría.”