1 « Il mio soffio vitale si spegne, i miei giorni si estinguono, il sepolcro mi aspetta!

Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

2 S ono attorniato da schernitori e non posso chiudere occhio a causa delle loro parole amare.

Сигурно ми се присмиват; и окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

3 O Dio, deposita la mia cauzione presso di te; se no, chi altro vorrebbe porgermi la mano?

Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; кой друг би дал ръка за мене,

4 P oiché tu hai chiuso il cuore di costoro alla ragione, perciò non li farai trionfare.

защото си скрил сърцето им от разум, затова няма да ги възвисиш.

5 C hi denuncia un amico perché diventi preda altrui vedrà accecare gli occhi dei suoi figli.

Който заради плячка предава приятели, очите на децата му ще изтекат.

6 E gli mi ha reso la favola dei popoli e sono divenuto uno a cui si sputa in faccia.

Той ме е поставил и поговорка на народа; и за укор станах аз пред тях.

7 L ’occhio mio si oscura dal dolore, le mie membra non sono più che un’ombra.

Помрачиха очите ми от скръб и всичките ми телесни части станаха като сянка.

8 G li uomini retti ne sono colpiti di stupore, l’innocente si sdegna contro l’empio;

Правдивите ще се почудят на това и невинният ще се повдигне против нечестивия.

9 m a il giusto si attiene saldo alla sua via, e chi ha le mani pure si fortifica sempre più.

А праведният ще се държи в пътя си и който има чисти ръце, ще увеличава силата си.

10 « Quanto a voi tutti, tornate pure, fatevi avanti, ma fra voi non troverò un saggio.

А вие всички, моля, пак елате; обаче няма да мога да намеря между вас един разумен.

11 I miei giorni passano; i miei disegni, i disegni cari al mio cuore, sono distrutti;

Дните ми преминаха; намеренията ми и желанията на сърцето ми пресъхнаха.

12 e costoro pretendono che la notte sia giorno, che la luce sia vicina, quando tutto è buio!

Нощта скоро ще замести деня; светлината е близо до тъмнината.

13 S e aspetto come casa mia il soggiorno dei morti, se già mi sono fatto il letto nelle tenebre,

Ако очаквам преизподнята за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината,

14 a l sepolcro dico: “Tu sei mio padre”, e ai vermi: “Siete mia madre e mia sorella”.

ако съм викал към тлението: Баща си ми ти, - към червеите: Майка и сестра сте ми,

15 D ov’è dunque la mia speranza? Questa speranza mia chi la può scorgere?

то къде е сега надеждата ми? Да! Кой ще види надеждата ми?

16 E ssa scenderà alle porte del soggiorno dei morti, quando nella polvere troveremo riposo assieme».

При вратите на преизподнята ще слезе тя, когато едновременно ще има покой в пръстта.