1 Н е съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

2 Н а други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.

3 Е то моето оправдание пред тия, които изпитват поведението ми;

4 Н ямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквата?

5 Н ямаме ли право и ние, както другите апостоли, и братята на Господа и Кифа, да водим жена от сестрите?

6 И ли само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?

7 К ой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

8 П о човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

9 З ащото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли тук се грижи Бог,

10 и ли го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участвува в плода.

11 А ко ние сме посяли у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

12 А ко други участвуват в това право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.

13 Н е знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?

14 Т ака и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

15 Н о аз не съм използувал ни една от тия наретби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

16 З ащото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.

17 П онеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество:

18 И тъй, каква е моята награда? Тая, че, като проповядвам евангелието, да мога да напрявя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.

19 З ащото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.

20 Н а юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.

21 Н а тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.

22 Н а слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.

23 В сичко това върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.

24 Н е знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите.

25 И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен.

26 И тъй, аз така тичам, не към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;

27 н о уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.