1 ( По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

2 Т и, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

3 К ойто устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

4 К ойто правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;

5 К ойто си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

6 П окрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.

7 О т Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг

8 И здигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

9 П оложил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

10 Т и си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

11 Н апояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:

12 П ри тях небесните птици обитават И пият между клончетата.

13 Т и си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;

14 П равиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

16 В еликолепните+ дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

17 Г дето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

18 В исоките планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

19 Т ой е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.

20 С пущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

21 Л ъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

22 И згрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

23 Ч овек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

24 К олко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.

25 Е то голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.

26 Т ам плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.

27 В сички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

28 К аквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,

29 С криеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

30 И зпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

31 Н ека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

32 К ойто, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

33 Щ е пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

34 Д а Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

35 Н ека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.