1 ( По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

2 Н е скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.

3 З ащото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

4 П оразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

5 П оради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

6 П риличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

7 Л ишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

8 В секи ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

9 З ащото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

10 П оради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил

11 Д ните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.

12 Н о Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

13 Т и ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

14 З ащото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

16 З ащото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

17 Т ой е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

18 Т ова ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

19 З ащото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,

20 З а да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;

21 З а да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

22 К огато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

23 Т ой намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

24 А з рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;

25 О тдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.

26 Т е ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

27 Н о Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

28 Ч адата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.