1 П ази крака си, когато отиваш в Божия дом, защото да се приближиш да слушаш е по-добро, отколкото да принесеш жертва на безумните, които не знаят, че вършат зло.

Keep your foot when you go to the house of God. For to draw near to hear and obey is better than to give the sacrifice of fools too ignorant to know that they are doing evil.

2 Н е прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; защото Бог е на небесата, а ти на земята, затова нека думите ти бъдат малко.

Be not rash with your mouth, and let not your heart be hasty to utter a word before God. For God is in heaven, and you are on earth; therefore let your words be few.

3 З ащото както съновидението произхожда от многото занимание, така и гласът на безумния - от многото думи.

For a dream comes with much business and painful effort, and a fool’s voice with many words.

4 К огато направиш оброк на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той няма благоволение в безумните; изпълни това, на което си се обрекъл.

When you vow a vow or make a pledge to God, do not put off paying it; for God has no pleasure in fools (those who witlessly mock Him). Pay what you vow.

5 П о-добре да не се обричаш, отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

It is better that you should not vow than that you should vow and not pay.

6 Н е позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; и не казвай пред Божия служител, че е било по небрежност; защо да се разгневи Бог на гласа ти и да погуби делото на ръцете ти?

Do not allow your mouth to cause your body to sin, and do not say before the messenger that it was an error or mistake. Why should God be angry at your voice and destroy the work of your hands?

7 З ащото, макар да изобилстват сънища и суети, и много думи, ти се бой от Бога.

For in a multitude of dreams there is futility and worthlessness, and ruin in a flood of words. But fear God.

8 А ко видиш, че сиромахът е онеправдаван и че правосъдието и правдата в държавата се изопачават, не се чуди на това; защото над високопоставения надзирава по-високопоставен и над тях има още по-високопоставени.

If you see the oppression of the poor and the violent taking away of justice and righteousness in the state or province, do not marvel at the matter. for a higher than the high is observing, and higher ones are over them.

9 П ри това ползата от земята е за всички и сам царят служи на нивите. Отношение към богатството

Moreover, the profit of the earth is for all; the king himself is served by the field and in all, a king is an advantage to a land with cultivated fields.

10 К ойто обича среброто, няма да се насити на сребро, нито на доходи - онзи, който обича изобилието. И това е суета.

He who loves silver will not be satisfied with silver, nor he who loves abundance with gain. This also is vanity (emptiness, falsity, and futility)!

11 К огато се умножават благата, умножават се и онези, които ги ядат; и каква полза има за притежателите им, освен да ги гледат с очите си?

When goods increase, they who eat them increase also. And what gain is there to their owner except to see them with his eyes?

12 С ънят на работника е сладък, независимо малко ли е ял или много; а пресищането на богатия не го оставя да спи.

The sleep of a laboring man is sweet, whether he eats little or much, but the fullness of the rich will not let him sleep.

13 И ма тежко зло, което видях под слънцето, а именно: богатство, пазено от притежателя му за собствената му вреда;

There is a serious and severe evil which I have seen under the sun: riches were kept by their owner to his hurt.

14 и онова богатство се изгубва чрез злополучен случай и не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

But those riches are lost in a bad venture; and he becomes the father of a son, and there is nothing in his hand.

15 К акто е излязъл от утробата на майка си, гол ще отиде пак, както е дошъл, без да вземе нищо от труда си, за да го занесе с ръката си.

As came forth from his mother’s womb, so he will go again, naked as he came; and he will take away nothing for all his labor which he can carry in his hand.

16 О ще и това е тежко зло, че по всичко, както е дошъл, така и ще си отиде; и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?

And this also is a serious and severe evil—that in all points as he came, so shall he go; and what gain has he who labors for the wind?

17 О ще и през всичките си дни яде в тъмнина и има много досада, болест и негодуване.

All his days also he eats in darkness, and much sorrow and sickness and wrath are his.

18 Е то какво видях аз за добро и прилично: да яде някой и да пие, и да се наслаждава от благата на целия си труд, с който се труди под слънцето през всички дни на живота си, които му е дал Бог; защото това е делът му.

Behold, what I have seen to be good and fitting is for one to eat and drink, and to find enjoyment in all the labor in which he labors under the sun all the days which God gives him—for this is his part.

19 И на който човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да яде от тях и да взема дела си, и да се весели с труда си - това е дар от Бога.

Also, every man to whom God has given riches and possessions, and the power to enjoy them and to accept his appointed lot and to rejoice in his toil—this is the gift of God.

20 З ащото няма много да помни дните на живота си, понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.

For he shall not much remember the days of his life, because God answers and corresponds to the joy of his heart.