1 Т огава Господ прати Натан при Давид. И той, като дойде при него, му каза: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.

Yahweh sent Nathan to David. He came to him, and said to him, “There were two men in one city; the one rich, and the other poor.

2 Б огатият имаше много овце и говеда,

The rich man had very many flocks and herds,

3 а сиромахът нямаше нищо друго освен едно малко женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало заедно с него и децата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше и на скута му лежеше. То му беше като дъщеря.

but the poor man had nothing, except one little ewe lamb, which he had bought and raised. It grew up together with him, and with his children. It ate of his own food, drank of his own cup, and lay in his bosom, and was like a daughter to him.

4 И един пътник дойде при богатия. На него му досвидя да вземе от своите овце и от своите говеда да сготви за пътника, който беше дошъл при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви за човека, който беше дошъл при него.

A traveler came to the rich man, and he spared to take of his own flock and of his own herd, to prepare for the wayfaring man who had come to him, but took the poor man’s lamb, and prepared it for the man who had come to him.”

5 Т огава гневът на Давид пламна силно против този човек и той каза на Натан: В името на живия Господ, човекът, който е направил това, заслужава смърт.

David’s anger burned hot against the man, and he said to Nathan, “As Yahweh lives, the man who has done this deserves to die!

6 Т ой и ще плати за агнето четирикратно, понеже е сторил това дело и понеже не се е смилил.

He must restore the lamb fourfold, because he did this thing, and because he had no pity!”

7 Т огава Натан каза на Давид: Ти си този човек. Така казва Господ, Израелевият Бог: Аз те помазах за цар над Израел и те избавих от Сауловата ръка.

Nathan said to David, “You are the man. This is what Yahweh, the God of Israel, says: ‘I anointed you king over Israel, and I delivered you out of the hand of Saul.

8 Д адох ти дома на господаря ти, жените на господаря ти в скута ти, дадох ти Израелевия и Юдовия дом. Ако това беше малко, бих прибавил това и това.

I gave you your master’s house, and your master’s wives into your bosom, and gave you the house of Israel and of Judah; and if that would have been too little, I would have added to you many more such things.

9 З ащо ти презря словото на Господа и извърши зло пред очите Му? Ти порази с меч хета Урия и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците.

Why have you despised Yahweh’s word, to do that which is evil in his sight? You have struck Uriah the Hittite with the sword, and have taken his wife to be your wife, and have slain him with the sword of the children of Ammon.

10 С ега няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря и взе жената на хета Урия, за да ти бъде жена.

Now therefore the sword will never depart from your house, because you have despised me, and have taken Uriah the Hittite’s wife to be your wife.’

11 Т ака казва Господ: Ето, от твоя дом ще повдигна против тебе злини. Ще взема жените ти пред очите ти, ще ги дам на ближния ти и той ще лежи с жените ти пред това слънце.

“This is what Yahweh says: ‘Behold, I will raise up evil against you out of your own house; and I will take your wives before your eyes, and give them to your neighbor, and he will lie with your wives in the sight of this sun.

12 З ащото ти си извършил това тайно, а Аз ще извърша това нещо пред целия Израел и пред слънцето.

For you did this secretly, but I will do this thing before all Israel, and before the sun.’”

13 Т огава Давид каза на Натан: Съгреших пред Господа. А Натан отговори на Давид: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.

David said to Nathan, “I have sinned against Yahweh.” Nathan said to David, “Yahweh also has put away your sin. You will not die.

14 Н о понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре.

However, because by this deed you have given great occasion to Yahweh’s enemies to blaspheme, the child also who is born to you will surely die.”

15 И Натан си отиде у дома. А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давид, и то се разболя.

Nathan departed to his house. Yahweh struck the child that Uriah’s wife bore to David, and it was very sick.

16 И така, Давид се моли на Бога за детето. Давид постѝ, влезе и пренощува, легнал на земята.

David therefore begged God for the child; and David fasted, and went in, and lay all night on the ground.

17 И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го вдигнат от земята, но той отказа, нито вкуси хляб с тях.

The elders of his house arose beside him, to raise him up from the earth: but he would not, and he didn’t eat bread with them.

18 Н а седмия ден детето умря. И слугите на Давид се бояха да му съобщят, че детето е умряло, защото си казваха: Докато детето беше още живо, му говорехме и той не слушаше думите ни. Колко ли ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!

On the seventh day, the child died. David’s servants were afraid to tell him that the child was dead, for they said, “Behold, while the child was yet alive, we spoke to him, and he didn’t listen to our voice. How will he then harm himself, if we tell him that the child is dead?”

19 Н о Давид, като видя, че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че детето беше умряло. Затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те отговориха: Умря.

But when David saw that his servants were whispering together, David perceived that the child was dead; and David said to his servants, “Is the child dead?” They said, “He is dead.”

20 Т огава Давид стана от земята, уми се и се помаза. Като смени дрехите си, влезе в Господния дом и се поклони. После отиде у дома си; и понеже поиска, сложиха пред него хляб и той яде.

Then David arose from the earth, and washed, and anointed himself, and changed his clothing; and he came into Yahweh’s house, and worshiped. Then he came to his own house; and when he requested, they set bread before him, and he ate.

21 А слугите му му казаха: Какво направи ти? Ти постѝ и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!

Then his servants said to him, “What is this that you have done? You fasted and wept for the child while he was alive, but when the child was dead, you rose up and ate bread.”

22 А той отвърна: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо?

He said, “While the child was yet alive, I fasted and wept; for I said, ‘Who knows whether Yahweh will not be gracious to me, that the child may live?’

23 Н о сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене. Раждането на Соломон

But now he is dead, why should I fast? Can I bring him back again? I will go to him, but he will not return to me.”

24 С лед това Давид утеши жена си Витсавее, влезе при нея и лежа с нея. И тя роди син и го нарече Соломон. И Господ го възлюби

David comforted Bathsheba his wife, and went in to her, and lay with her. She bore a son, and he called his name Solomon. Yahweh loved him;

25 и прати вест чрез пророка Натан, и го нарече Едидия, заради Господа. Победа над амонците

and he sent by the hand of Nathan the prophet, and he named him Jedidiah, for Yahweh’s sake.

26 А Йоав воюва̀ против Рава на амонците и превзе царския град.

Now Joab fought against Rabbah of the children of Ammon, and took the royal city.

27 И Йоав прати вестоносци до Давид да кажат: Воювах против Рава и дори превзех града на водите.

Joab sent messengers to David, and said, “I have fought against Rabbah. Yes, I have taken the city of waters.

28 С ега събери останалия народ, разположи стана си против града и го завладей, да не би аз да завладея града и той да се нарече с моето име.

Now therefore gather the rest of the people together, and encamp against the city, and take it; lest I take the city, and it be called by my name.”

29 З атова Давид събра целия народ и отиде в Рава, би се против нея и я завладя.

David gathered all the people together, and went to Rabbah, and fought against it, and took it.

30 В зеха от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант и беше украсена със скъпоценни камъни, и я положиха на главата на Давид. И той изнесе от града много плячка.

He took the crown of their king from off his head; and its weight was a talent of gold, and in it were precious stones; and it was set on David’s head. He brought a great quantity of plunder out of the city.

31 И зведе и народа, който живееше в града, и го подложи под триони, под железни дикани и под железни брадви, и го преведе през пещи за тухли. Така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с целия народ в Йерусалим.

He brought out the people who were in it, and put them under saws, under iron picks, under axes of iron, and made them pass through the brick kiln; and he did so to all the cities of the children of Ammon. Then David and all the people returned to Jerusalem.