1 T hen Job answered and said,

Тогава Иов в отговор рече:

2 H ear diligently my speech; And let this be your consolations.

Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

3 S uffer me, and I also will speak; And after that I have spoken, mock on.

Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

4 A s for me, is my complaint to man? And why should I not be impatient?

За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

5 M ark me, and be astonished, And lay your hand upon your mouth.

Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.

6 E ven when I remember I am troubled, And horror taketh hold on my flesh.

Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

7 W herefore do the wicked live, Become old, yea, wax mighty in power?

Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.

8 T heir seed is established with them in their sight, And their offspring before their eyes.

Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

9 T heir houses are safe from fear, Neither is the rod of God upon them.

Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

10 T heir bull gendereth, and faileth not; Their cow calveth, and casteth not her calf.

Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.

11 T hey send forth their little ones like a flock, And their children dance.

Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

12 T hey sing to the timbrel and harp, And rejoice at the sound of the pipe.

Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

13 T hey spend their days in prosperity, And in a moment they go down to Sheol.

Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

14 A nd they say unto God, Depart from us; For we desire not the knowledge of thy ways.

Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

15 W hat is the Almighty, that we should serve him? And what profit should we have, if we pray unto him?

Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?

16 L o, their prosperity is not in their hand: The counsel of the wicked is far from me.

Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

17 H ow oft is it that the lamp of the wicked is put out? That their calamity cometh upon them? That God distributeth sorrows in his anger?

Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.

18 T hat they are as stubble before the wind, And as chaff that the storm carrieth away?

Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

19 Y e say, God layeth up his iniquity for his children. Let him recompense it unto himself, that he may know it:

Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

20 L et his own eyes see his destruction, And let him drink of the wrath of the Almighty.

Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

21 F or what careth he for his house after him, When the number of his months is cut off?

Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

22 S hall any teach God knowledge, Seeing he judgeth those that are high?

Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

23 O ne dieth in his full strength, Being wholly at ease and quiet:

Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

24 H is pails are full of milk, And the marrow of his bones is moistened.

Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

25 A nd another dieth in bitterness of soul, And never tasteth of good.

А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

26 T hey lie down alike in the dust, And the worm covereth them.

Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

27 B ehold, I know your thoughts, And the devices wherewith ye would wrong me.

Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

28 F or ye say, Where is the house of the prince? And where is the tent wherein the wicked dwelt?

Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

29 H ave ye not asked wayfaring men? And do ye not know their evidences,

Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери, -

30 T hat the evil man is reserved to the day of calamity? That they are led forth to the day of wrath?

Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

31 W ho shall declare his way to his face? And who shall repay him what he hath done?

Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

32 Y et shall he be borne to the grave, And men shall keep watch over the tomb.

Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.

33 T he clods of the valley shall be sweet unto him, And all men shall draw after him, As there were innumerable before him.

Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,

34 H ow then comfort ye me in vain, Seeing in your answers there remaineth only falsehood?

Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?