1 К ато се вдигнаха от Елим, цялото общество израелтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя.

Then they set out from Elim, and all the congregation of the sons of Israel came to the wilderness of Sin, which is between Elim and Sinai, on the fifteenth day of the second month after their departure from the land of Egypt.

2 А в пустинята цялото общество израелтяни роптаеха против Моисей и Аарон.

The whole congregation of the sons of Israel grumbled against Moses and Aaron in the wilderness.

3 И зраелтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад.

The sons of Israel said to them, “ Would that we had died by the Lord’s hand in the land of Egypt, when we sat by the pots of meat, when we ate bread to the full; for you have brought us out into this wilderness to kill this whole assembly with hunger.”

4 Т огава Господ каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам - ще ходят ли по закона Ми, или не.

Then the Lord said to Moses, “Behold, I will rain bread from heaven for you; and the people shall go out and gather a day’s portion every day, that I may test them, whether or not they will walk in My instruction.

5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден.

On the sixth day, when they prepare what they bring in, it will be twice as much as they gather daily.”

6 И така, Моисей и Аарон казаха на всички израелтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя;

So Moses and Aaron said to all the sons of Israel, “At evening you will know that the Lord has brought you out of the land of Egypt;

7 а на сутринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу ропота ви против Господа. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас?

and in the morning you will see the glory of the Lord, for He hears your grumblings against the Lord; and what are we, that you grumble against us?” The Lord Provides Meat

8 М оисей каза още: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже Господ чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против Господа.

Moses said, “ This will happen when the Lord gives you meat to eat in the evening, and bread to the full in the morning; for the Lord hears your grumblings which you grumble against Him. And what are we? Your grumblings are not against us but against the Lord.”

9 М оисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израелтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу ропота ви.

Then Moses said to Aaron, “Say to all the congregation of the sons of Israel, ‘ Come near before the Lord, for He has heard your grumblings.’”

10 А докато Аарон говореше на цялото общество израелтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, Господнята слава се яви в облака.

It came about as Aaron spoke to the whole congregation of the sons of Israel, that they looked toward the wilderness, and behold, the glory of the Lord appeared in the cloud.

11 И Господ каза на Моисей:

And the Lord spoke to Moses, saying,

12 Ч ух ропота на израелтяните. Говорѝ им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.

“ I have heard the grumblings of the sons of Israel; speak to them, saying, ‘ At twilight you shall eat meat, and in the morning you shall be filled with bread; and you shall know that I am the Lord your God.’”

13 И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.

So it came about at evening that the quails came up and covered the camp, and in the morning there was a layer of dew around the camp.

14 С лед като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.

When the layer of dew evaporated, behold, on the surface of the wilderness there was a fine flake-like thing, fine as the frost on the ground.

15 К огато израелтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.

When the sons of Israel saw it, they said to one another, “ What is it?” For they did not know what it was. And Moses said to them, “ It is the bread which the Lord has given you to eat.

16 Е то какво заповядва Господ: Съберете от него - всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му.

This is what the Lord has commanded, ‘Gather of it every man as much as he should eat; you shall take an omer apiece according to the number of persons each of you has in his tent.’”

17 И израелтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.

The sons of Israel did so, and some gathered much and some little.

18 А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.

When they measured it with an omer, he who had gathered much had no excess, and he who had gathered little had no lack; every man gathered as much as he should eat.

19 М оисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.

Moses said to them, “ Let no man leave any of it until morning.”

20 О баче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израелтяните.

But they did not listen to Moses, and some left part of it until morning, and it bred worms and became foul; and Moses was angry with them.

21 Т е го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.

They gathered it morning by morning, every man as much as he should eat; but when the sun grew hot, it would melt. The Sabbath Observed

22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей.

Now on the sixth day they gathered twice as much bread, two omers for each one. When all the leaders of the congregation came and told Moses,

23 А той им каза: Това е, както каза Господ. Утре е събота, свята почивка на Господа; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре.

then he said to them, “This is what the Lord meant: Tomorrow is a sabbath observance, a holy sabbath to the Lord. Bake what you will bake and boil what you will boil, and all that is left over put aside to be kept until morning.”

24 И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса.

So they put it aside until morning, as Moses had ordered, and it did not become foul nor was there any worm in it.

25 Т огава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на Господа; днес няма да го намерите на полето.

Moses said, “Eat it today, for today is a sabbath to the Lord; today you will not find it in the field.

26 Ш ест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има.

Six days you shall gather it, but on the seventh day, the sabbath, there will be none.”

27 О баче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.

It came about on the seventh day that some of the people went out to gather, but they found none.

28 Т огава Господ попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?

Then the Lord said to Moses, “ How long do you refuse to keep My commandments and My instructions?

29 В ижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.

See, the Lord has given you the sabbath; therefore He gives you bread for two days on the sixth day. Remain every man in his place; let no man go out of his place on the seventh day.”

30 И така, на седмия ден народът си отпочиваше.

So the people rested on the seventh day.

31 А Израелевият дом нарече тази храна манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът ѝ беше като на пита, смесена с мед.

The house of Israel named it manna, and it was like coriander seed, white, and its taste was like wafers with honey.

32 Т огава Моисей каза: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.

Then Moses said, “This is what the Lord has commanded, ‘Let an omerful of it be kept throughout your generations, that they may see the bread that I fed you in the wilderness, when I brought you out of the land of Egypt.’”

33 М оисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред Господа, за да се пази за бъдещите ви поколения.

Moses said to Aaron, “ Take a jar and put an omerful of manna in it, and place it before the Lord to be kept throughout your generations.”

34 И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както Господ заповяда на Моисей.

As the Lord commanded Moses, so Aaron placed it before the Testimony, to be kept.

35 И израелтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.

The sons of Israel ate the manna forty years, until they came to an inhabited land; they ate the manna until they came to the border of the land of Canaan.

36 А гоморът е една десета от ефата.

(Now an omer is a tenth of an ephah.)