1 З ащо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, онези, които Го познават, не виждат дните Му за съд ?

«Perché non sono dall’Onnipotente fissati dei tempi in cui renda la giustizia? Perché quelli che lo conoscono non vedono quei giorni?

2 Е дни преместват межди, грабят стада и ги пасат;

Gli empi spostano i confini, rapiscono greggi e le conducono al pascolo;

3 о ткарват осела на сирачетата; вземат в залог говедото на вдовицата;

portano via l’asino dell’orfano, prendono in pegno il bue della vedova;

4 и зтласкват бедните от пътя; сиромасите на земята се крият заедно от тях.

mandano via dalla strada i bisognosi, i poveri del paese si nascondono tutti insieme.

5 Е то, като диви осли в пустинята излизат по работата си, подраняват да търсят храна; пустинята им доставя храна за децата им.

Eccoli, che come onagri del deserto escono al loro lavoro in cerca di cibo; solo il deserto dà pane ai loro figli.

6 Ж ънат фуража в нивата, за да го ядат, и берат лозата на неправедника;

Raccolgono nei campi la loro pastura, racimolano nella vigna dell’empio;

7 ц яла нощ лежат голи, без дрехи, и нямат завивка в студа;

passano la notte nudi, senza vestito, senza una coperta che li ripari dal freddo.

8 и змокрят се от планинските дъждове и прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

Bagnati dagli acquazzoni di montagna, per mancanza di rifugi, si stringono alle rocce.

9 Д руги грабват сирачето от съседите и вземат залог от сиромаха.

Ce n’è di quelli che strappano dalla mammella l’orfano, che prendono pegni dai poveri!

10 Г оли, тези ходят крадешком без дреха, и гладни носят сноповете;

E questi se ne vanno nudi, senza vestiti; hanno fame e portano i covoni.

11 и зстискват дървено масло в техните огради, тъпчат линовете им, а остават жадни.

Fanno l’olio nel recinto dell’empio; calcano l’uva nel tino e patiscono la sete.

12 У миращите охкат из града и душата на ранените вика; но пак Бог не гледа това безумие. Слово срещу противниците на светлината

Sale dalle città il gemito dei moribondi; i feriti implorano aiuto, e Dio non si cura di queste infamie!

13 Д руги са от противниците на светлината; не знаят пътищата ѝ и не стоят в пътеките ѝ.

Ce ne sono di quelli che si ribellano alla luce, non ne conoscono le vie, non ne battono i sentieri.

14 У биецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, а нощем е като крадец.

L’assassino si alza sul far del giorno; ammazza il misero e il povero; e la notte fa il ladro.

15 Т ака и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, като казва: Око няма да ме види; и променя лицето си.

L’occhio dell’adultero spia il crepuscolo, dicendo: “Nessuno mi vedrà!”, e si copre con un fazzoletto il volto.

16 В тъмнината пробиват къщи; те се затварят през деня, светлина не познават.

I ladri, di notte, sfondano le case; di giorno, si tengono rinchiusi; non conoscono la luce.

17 З ащото за всички тях зората е като мрачната сянка; понеже познават ужасите на мрачната сянка.

Il mattino è per essi come ombra di morte; appena lo scorgono provano i terrori del buio.

18 Б ързо се отвличат по лицето на водата; делът им е проклет на земята; не се обръщат вече към пътя за лозята.

Voi dite: “L’empio è un fuscello sulla faccia delle acque; la sua parte sulla terra è maledetta; non prenderà più la via delle vigne”.

19 К акто сушата и топлината поглъщат водата от снега, така и преизподнята - грешните.

Come la siccità e il calore assorbono le acque della neve, così il soggiorno dei morti inghiotte chi ha peccato.

20 М айчината утроба ще ги забрави; червеят ще има сладко ястие в тях; няма вече да си спомнят за тях; и неправдата ще се строши като дърво.

Il grembo che lo portò, lo dimentica; i vermi ne fanno il loro pasto delizioso, nessuno più lo ricorda. L’iniquo sarà troncato come un albero:

21 П оглъщат неплодната, която не ражда; и на вдовицата не правят добро.

lui, che divorava la sterile, priva di figli, e non faceva del bene alla vedova!

22 В лачат и мощните със силата си; те стават и никой не е в безопасност през живота си.

Invece Dio, con la sua forza, prolunga i giorni dei prepotenti, i quali risorgono quand’ormai disperavano della vita.

23 Б ог им дава безопасност и те се успокояват с нея. Но очите Му са върху пътищата им.

Dà loro sicurezza, fiducia, e i suoi occhi vegliano sul loro cammino.

24 В ъздигнаха се за малко и ето че ги няма! Снишават се; и както всички други, си отиват и се прекършват, както главите на класовете.

Salgono in alto, poi scompaiono a un tratto; cadono, sono mietuti come gli altri mortali; sono falciati come le spighe del grano maturo.

25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец и ще превърне в нищо думите ми?

Se così non è, chi mi smentirà, chi annienterà il mio dire?»