1 И като настъпи седмият месец и израелтяните бяха в градовете, народът се събра като един човек в Йерусалим.

Giunto il settimo mese, dopo che i figli d’Israele si furono stabiliti nelle loro città, il popolo si adunò come un sol uomo a Gerusalemme.

2 Т огава стана Исус, Йоседековият син, с братята си, свещениците, и Зоровавел, Салатииловият син, с братята си, и издигнаха жертвеника на Израелевия Бог, за да принасят всеизгаряния върху него според предписаното в закона на Божия човек Моисей.

Allora Iesua, figlio di Iosadac, con i suoi fratelli sacerdoti, e Zorobabele, figlio di Sealtiel, con i suoi fratelli, si misero a costruire l’altare del Dio d’Israele, per offrirvi sopra olocausti, come è scritto nella legge di Mosè, uomo di Dio.

3 И понеже се бояха от народа на онези места, поставиха жертвеника на мястото му и принасяха върху него сутрин и вечер всеизгаряния на Господа.

Ristabilirono l’altare sulle sue basi, sebbene temessero i popoli delle terre vicine, e offrirono sopra di esso olocausti al Signore: gli olocausti del mattino e della sera.

4 И честваха празника на шатроразпъването според предписаното, и принасяха ежедневните всеизгаряния на брой, както беше наредено, според определеното за всеки ден,

Celebrarono la festa delle Capanne, secondo quanto è scritto, e offrirono olocausti giorno per giorno, nel numero prescritto per ciascun giorno.

5 и оттогава и постоянните всеизгаряния, и приносите по новолунията и по всички осветени Господни празници, както и тези на всеки, който би принесъл доброволен принос на Господа.

Poi offrirono l’olocausto continuo, gli olocausti dei noviluni e di tutte le solennità sacre del Signore, e quelli di chi faceva qualche offerta volontaria al Signore.

6 О т първия ден на седмия месец започнаха да принасят всеизгаряния на Господа; но основите на Господния храм не бяха още положени.

Dal primo giorno del settimo mese cominciarono a offrire olocausti al Signore; ma le fondamenta del tempio del Signore non erano ancora state poste.

7 Д адоха пари на каменоделците и дърводелците и ядене, пиене и дървено масло на сидонците и тиряните, за да докарат кедрови дървета от Ливан в морето на Йопия, според както персийският цар Кир им беше позволил.

Diedero del denaro agli scalpellini e ai falegnami, dei viveri, delle bevande e dell’olio ai Sidoni e ai Tiri perché portassero per mare sino a Iafo del legno di cedro del Libano, secondo la concessione che Ciro, re di Persia, aveva loro fatta. Le fondamenta del tempio

8 И във втория месец на втората година от завръщането им при Божия дом в Йерусалим Зоровавел, Салатииловият син, Исус, Йоседековият син, и другите от братята им свещеници и левити, и всички, които бяха дошли от плена в Йерусалим, започнаха да работят; и поставиха левитите, от двадесетгодишна възраст и нагоре, да надзирават работата на Господния дом.

Il secondo anno dopo il loro arrivo alla casa di Dio, a Gerusalemme, il secondo mese, Zorobabele, figlio di Sealtiel, Iesua, figlio di Iosadac, con gli altri loro fratelli, sacerdoti e Leviti, e tutti quelli che erano tornati dall’esilio a Gerusalemme, si misero all’opera; incaricarono i Leviti dai vent’anni in su di dirigere i lavori della casa del Signore.

9 И сус, синовете му и братята му, Кадмиил и синовете му, и синовете на Юда станаха като един човек, за да надзирават работниците по Божия дом; също и синовете на Инадад с техните синове и братя, левитите.

Iesua con i suoi figli e i suoi fratelli, Cadmiel con i suoi figli, figli di Giuda, si presentarono come un sol uomo per dirigere quelli che lavoravano alla casa di Dio; lo stesso fecero i figli di Chenadad con i loro figli e con i loro fratelli, i Leviti.

10 И когато зидарите положиха основите на Господния дом, поставиха свещениците в одеждите им с тръби и левитите, Асафовите потомци, с кимвали, за да хвалят Господа, според наредбата на Израелевия цар Давид.

Quando i costruttori posero le fondamenta del tempio del Signore, vi si fecero assistere i sacerdoti vestiti dei loro paramenti, con delle trombe, e i Leviti, figli di Asaf, con dei cembali, per lodare il Signore, secondo le direttive date da Davide, re d’Israele.

11 Т е пяха ответно, като хвалеха Господа и Му благодареха, защото е благ, защото е довека милостта Му към Израел. И целият народ нададе голямо възклицание и хвалеше Господа, понеже основите на Господния дом бяха положени.

Essi cantavano rispondendosi a vicenda, celebrando e lodando il Signore: «Perché egli è buono, perché la sua bontà verso Israele dura in eterno». E tutto il popolo, gridando di gioia, lodava il Signore, perché si erano poste le fondamenta della casa del Signore.

12 О баче мнозина от свещениците, левитите и началниците на бащините домове, старци, които бяха видели първия дом, плачеха със силен глас, като се основаваше този дом пред очите им; а мнозина възкликнаха гръмогласно от радост;

Molti sacerdoti, Leviti e capi famiglia anziani, che avevano visto la prima casa, piangevano ad alta voce mentre si ponevano le fondamenta della nuova casa. Molti altri invece alzavano le loro voci, gridando per la gioia,

13 т ака че народът не можа да различи гласа на веселото възклицание от гласа на плача на хората; защото народът възклицаваше със силен глас и той се чуваше далеч.

al punto che non si poteva distinguere il rumore delle grida di gioia da quello del pianto del popolo; perché il popolo gridava forte, e il rumore si udiva da lontano.