1 И галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж; той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.

Now Jephthah the Gileadite was a mighty warrior, but he was the son of a harlot. Gilead was Jephthah’s father.

2 И жената на Галаад му роди синове; а когато пораснаха синовете на жена му, те изпъдиха Ефтая, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.

And Gilead’s wife also bore him sons, and when his wife’s sons grew up, they thrust Jephthah out and said to him, You shall not have an inheritance in our father’s house, for you are the son of another woman.

3 З атова Ефтай побягна от братята си, та живееше в земята Тов; и при Ефтая се събраха безделници, които и излизаха с него.

Then Jephthah fled from his brothers and dwelt in the land of Tob; and worthless men gathered around Jephthah and went on raids with him.

4 А след известно време амонците воюваха против Израиля.

And after a time, the Ammonites made war against Israel.

5 И когато се биеха амонците против Израиля, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтая от земята Тов,

And when the Ammonites made war against Israel, the elders of Gilead went to bring Jephthah out of the land of Tob;

6 к ато казаха на Ефтая: Дойди та ни стани началник, за да се бием против амонците.

And they said to Jephthah, Come and be our leader, that we may fight with the Ammonites.

7 А Ефтай рече на галаадските старейшини: Не ме ли намразихте, и не ме ли изпъдихте им бащиния ми дом? А защо сте дошли при мене сега, когато сте на тясно?

But Jephthah said to the elders of Gilead, Did you not hate me and drive me out of my father’s house? Why have you come to me now when you are in trouble?

8 И галаадските старейшини казаха на Ефтая: За това сме се върнали сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците; и ти ще станеш за нас началник над всичките галаадски жители.

And the elders of Gilead said to Jephthah, This is why we have turned to you now, that you may go with us and fight the Ammonites and be our head over all the citizens of Gilead.

9 И Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците, и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?

Jephthah said to the elders of Gilead, If you bring me home again to fight against the Ammonites and the Lord gives them over to me, I will be your head.

10 И галаадските старейшини казаха на Ефтая: Господ нека бъде свидетел помежду ни! сигурно ще направим според както си казал.

And the elders of Gilead said to Jephthah, The Lord is witness between us, if we do not do as you have said.

11 Т огава Ефтай отиде с галаадските старейшини, и людете го поставиха глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред Господа в Масфа.

So Jephthah went with the elders of Gilead, and the people made him head and leader over them. And Jephthah repeated all he had promised before the Lord at Mizpah.

12 Т огава Ефтай прати посланици до царя на амонците да кажат: Каква работа имаш с мене, та си дошъл при мене да се биеш против земята ми?

And Jephthah sent messengers to the king of the Ammonites, saying, What have you to do with me, that you have come against me to fight in my land?

13 И царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Защото Израил, когато идеше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Иордан; сега, прочее, върни тия земи по мирен начин.

The Ammonites’ king replied to the messengers of Jephthah, Because Israel took away my land when they came up out of Egypt, from the Arnon even to Jabbok and to the Jordan; now therefore, restore those lands peaceably.

14 Т огава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му рекат:

And Jephthah sent messengers again to the king of the Ammonites

15 Т ака казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;

And said to him, Thus says Jephthah, Israel did not take the land of Moab or the land of the Ammonites.

16 н о когато Израил идеше от Египет и отиваше през пустинята към Червеното море, и беше дощъл в Кадис,

But when came up from Egypt, walked through the wilderness to the Red Sea and came to Kadesh.

17 т огава Израил прати посланици до едомския цар да рекат: Нека премина, моля през земята ти. А едомският цар не послуша. Прати още и до моавския цар; но и той не склони. Затова Израил остана в Кадис.

Then Israel sent messengers to the king of Edom, saying, Let us, we pray, pass through your land, but the king of Edom would not listen. Also they sent to the king of Moab, but he would not consent. So Israel remained at Kadesh.

18 Т огава отиде през пустинята, та обиколи едомската земя и моавската земя, и, като мина по източната страна на моавската земя, разположи стан оттатък Арнон; но не възлезе вътре в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.

Then they went through the wilderness and went around the land of Edom and the land of Moab, and came by the east side of the land of Moab and camped on the other side of the Arnon; but they came not within the territory of Moab, for the Arnon was the boundary of Moab.

19 С лед това Израил прати посланици до аморейския цар Сион есевонския цар, та Израил му каза: Нека преминем, молим те, през земята ти до нашето място.

Then Israel sent messengers to Sihon king of the Amorites, king of Heshbon, and Israel said to him, Let us pass, we pray you, through your land to our country.

20 Н о Сион не се довери на Израиля та да го пусне да мине през пределите му; а напротив Сион събра всичките си люде и, като разположи стан в Яса, воюва против Израиля.

But Sihon did not trust Israel to pass through his territory; so Sihon gathered all his people together and encamped at Jahaz and fought with Israel.

21 И Господ Израилевият Бог предаде Сиона и всичките му люде в ръката на Израиля, и те ги поразиха; и така Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на оная земя.

And the Lord, the God of Israel, gave Sihon and all his people into the hand of Israel, and they defeated them; so Israel took possession of all the land of the Amorites, the inhabitants of that country.

22 Т е завладяха всичките предели на аморейците, от Арнон до Явок, и от пустинята дори до Иордан.

They possessed all the territory of the Amorites, from the Arnon even to the Jabbok, and from the wilderness even to the Jordan.

23 И сега, когато Господ Израилевият Бог е изгонил аморейците отпред людете Си Израиля, ти ли ще притежаваш земята им?

So now the Lord God of Israel has dispossessed the Amorites from before His people Israel, and should you possess them?

24 Н е ще ли притежаваш онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Иеова нашият Бог е изгонил отпред нас.

Will you not possess what Chemosh your god gives you to possess? And all the Lord our God dispossessed before us, we will possess.

25 И сега, ти в какво си по-добър от моавския цар Валак Сеяфоровия син? Борил ли се е той някога с Израиля, или воювал ли е някога против него?

Now are you any better than Balak son of Zippor, king of Moab? Did he ever strive against Israel or did he ever go to war with them?

26 Т риста години са откак се е заселил Израил в Есевон и в селата му, в Ароир и в селата му, и във всичките градове, които са разположени край Арнон; а защо през това време не сте ги превзели обратно?

While Israel dwelt in Heshbon and its villages, and in Aroer and its villages, and in all the cities along the banks of the Arnon for 300 years, why did you not recover during that time?

27 П рочее, аз не съм ти съгрешил; но ти ме онеправдаваш като воюваш против мене. Господ Съдията нека съди днес между израилтяните и амонците.

So I have not sinned against you, but you are doing me wrong to war against me. The Lord, the Judge, judge this day between the Israelites and the Ammonites.

28 Н о царят на амонците не послуша думите, които Ефтай му изпрати.

But the king of the Ammonites did not listen to the message Jephthah sent him.

29 Т огава дойде Господният Дух на Ефтая; и той мина през Галаад и Манасия, мина и през галаадската Масфа, и от галаадската Масфа мина против амонците.

Then the Spirit of the Lord came upon Jephthah, and he passed through Gilead and Manasseh, and Mizpah of Gilead, and from Mizpah of Gilead he passed on to the Ammonites.

30 И Ефтай направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,

And Jephthah made a vow to the Lord and said, If You will indeed give the Ammonites into my hand,

31 т огава онова, което излезе из вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде Господу, и ще го принеса всеизгаряне.

Then whatever or whoever comes forth from the doors of my house to meet me when I return in peace from the Ammonites, it shall be the Lord’s, and I will offer it or him up as a burnt offering.

32 И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях, и Господ ги предаде в ръката му;

Then Jephthah crossed over to the Ammonites to fight with them, and the Lord gave them into his hand.

33 т а ги порази от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израилтяните.

And from Aroer to Minnith he smote them, twenty cities, and as far as Abel-cheramim, with a very great slaughter. So the Ammonites were subdued before the Israelites.

34 Т огава, като дойде Ефтай у дома си в Месфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тъпанчета и хора; и тя му беше едничка; освен нея нямаше ни син ни дъщеря.

Then Jephthah came to Mizpah to his home, and behold, his daughter came out to meet him with timbrels and with dances! And she was his only child; beside her he had neither son nor daughter.

35 И като я видя той, раздра дрехите си и каза: Горко ми, щерко моя! ти съвсем си ме унижила, и си от ония, които ме смущават; защото аз изговорих думи към Господа, и не мога да отстъпя.

And when he saw her, he rent his clothes and said, Alas, my daughter! You have brought me very low, and you are the cause of great trouble to me; for I have opened my mouth to the Lord, and I cannot take it back.

36 А тя му каза: Тате, понеже си изговорил думи към Господа, стори с мене според това, тъй като Господ извърши за тебе възмездие на неприятелите ти амонците.

And she said to him, My father, if you have opened your mouth to the Lord, do to me according to what you have vowed, since the Lord has taken vengeance for you on your enemies, the Ammonites.

37 К аза още на баща си: Нека ми се направи това: остави ме два месеца да ида да ходя по хълмовете, аз и другарките ми, и да оплача девството си.

And she said to her father, Let this thing be done for me; let me alone two months, that I may go and wander upon the mountains and bewail my virginity, I and my companions.

38 И той рече: Иди, И пусна я за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете.

And he said, Go. And he sent her away for two months, and she went with her companions and bewailed her virginity upon the mountains.

39 И в края на двата месеца се върна при баща си; и той стори с нея според обрека, който бе направил. И тя не беше познала мъж. От това стана обичай в Израил,

At the end of two months she returned to her father, who did with her according to his vow which he had vowed. She never mated with a man. This became a custom in Israel—

40 д а ходят Израилевите дъщери всяка година, четири дена в годината, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.

That the daughters of Israel went yearly to mourn the daughter of Jephthah the Gileadite four days in a year.