1 Х върлено беше жребие и за племето на Манасия, защото той беше първородният на Иосифа. Колкото за Махира, Манасиевият първороден, баща на Галаада, понеже той беше военен мъж, за това Галаад и Васан станаха негови.

وَتَمَّ تَحدِيدُ أرْضِ قَبِيلَةِ مَنَسَّى، بِكْرِ يُوسُفَ، بِالقُرعَةِ. فَقَدْ أُعطِيَتْ جِلعادُ وَباشانُ لِنسلِ ماكِيرَ بِكْرِ مَنَسَّى، وَأبِي جِلعادَ، لِأنَّهُ كانَ مُحارِباً شَدِيداً.

2 Т ака че хвърленото жребие беше за другите Манасиеви потомци според семействата им; за потомците на Авиезера, за потомците на Хелека, за потомците на Асрииля, за потомците на Сихема, за потомците на Ефера и за потомците на Семида. Тия бяха мъжките чада на Иосифовия син Манасия според семействата им.

أمَّا باقِي شَعبِ مَنَسَّى، الذي أُعْطِيَ حِصَّةً من الأرْض، فأَخَذُوا بِحَسَبِ عَشائِرِهِمْ، لِنَسلِ أبِيعَزَرَ وَحالَقَ وَأسْرِيئِيلَ وَشَكَمَ وَحافَرَ وَشَمِيداعَ. فَهَؤُلاءِ هُمُ الأبناءُ الذُّكُورُ لِمَنَسَّى بْنِ يُوسُفَ بِحَسَبِ عَشائِرِهِمْ.

3 О баче, Салпаад, сина на Ефера, сина на Галаада, син на Махира, син на Манасия, нямаше синове, но дъщери; и ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

وَلَمْ يَكُنْ لِصَلُفْحادَ بْنِ حافَرَ بْنِ جِلعادَ بْنِ ماكِيرَ بْنِ مَنَسِّى أولادٌ ذُكُورٌ، فَقَدْ كانَ لَهُ بَناتٌ فَقَطْ. وَهَذَهِ هِيَ أسماءُ بَناتِهِ: مَحلَةُ وَنَوْعَةُ وَحُجلَةُ وَمِلْكَةُ وَتِرْصَةُ.

4 Т е дойдоха пред свещеника Елеазара, и пред Исуса Навиевия син, о пред първенците та казаха: Господ заповяда на Моисея да ни даде наследство между братята ни, За това, според Господното повеление, той им даде наследство между братята на баща им.

فَأتَينَ إلَى ألِعازَرَ الكاهِنِ وَيَشُوعَ بْنِ نُونَ وَالقادَةِ وَقُلْنَ: «أمَرَ اللهُ مُوسَى بِأنْ يُعطِيَنا مِيراثاً فِي وَسَطِ أقرِبائِنا الذُّكُورِ.» فَأعطاهُنَّ مِيراثاً مَعَ أعْمامِهِنَّ، كَما أمَرَ اللهُ.

5 И тъй, на Манасия се паднаха десет дяла, освен земята Галаад и Васан, която е оттатък Иордан;

فَنالَتْ قَبِيلَةُ مَنَسَّى عَشْرَ حِصَصٍ مِنَ الأرْضِ بِالإضافَةِ إلَى أرْضِ جِلْعادَ وَباشانَ فِي الجِهَةِ الشَّرقِيَّةِ مِنْ نَهرِ الأُردُنِّ،

6 з ащото дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му, а Галаадската земя беше на другите потомци на Манасия.

لِأنَّ بَناتَ مَنَسَّى أخَذْنَ مِيراثاً مَعَ أبنائِهِ الذُّكُورِ. وَكانَتْ أرْضُ جِلعادَ لِبَقِيَّةِ نَسلِ مَنَسَّى.

7 М анасиевата граница беше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем; и границата се простираше надясно до жителите на Ентапфуя.

وَيَمتَدُّ حَدُّ مَنَسَّى مِنْ أشِيرَ إلَى مَكْمَتَةَ الَّتِي تَقَعُ مُقابِلَ شَكِيمَ. ثُمَّ يَتَّجِهُ إلَى الجَنُوبِ إلَى سُكّانِ عَينِ تَفُّوحَ.

8 З емята на Тапфуя принадлежеше на Манасия; а самият Тапфуя, на Манасиевата граница, принадлежеше на ефремците.

وَكانَتْ أرْضُ تَفُّوحَ لِمَنَسَّى. وَأمّا مَدِينَةُ تَفُّوحَ الَّتِي عَلَى حُدُودِ أرْضِ مَنَسَّى فَكانَتْ لِقَبِيلَةِ أفْرايِمَ.

9 И границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тия градове между Манасиевите градове принадлежаха на Ефрема; и Манасиевата граница беше на север от потока и свършваше при морето.

ثُمَّ يَنزِلُ الحَدُّ إلَى وادِي قانَةَ. وَكانَتِ المُدُنُ الواقِعَةُ إلَى الجَنُوبِ مِنَ الوادِي فِي وَسَطِ مُدُنِ المَنَسِّيِّينَ لِأفرايِمَ، وَلَكِنَّ حُدُودَ مَنَسَّى كانَتْ شَمالِ الوادِي، وَقَدِ انتَهَتْ عِندَ البَحْرِ.

10 З емята на юг беше на Ефрема, а на север на Манасия, и морето беше границата му; и земите им допираха на север до Асир и на изток до Исахар.

الأرْضُ الَّتِي فِي الجَنُوبِ كانَتْ لِأفرايِمَ، وَالأرْضُ الَّتِي فِي الشَّمالِ كانَتْ لِمَنَسَّى. وَكانَ البَحرُ هُوَ حَدُّ مَنَسَّى الغَربِيُّ، وَقَدْ وَصَلَ حَدُّهُمْ إلَى أشِيرَ فِي الشَّمالِ وَإلَى يَسّاكَرَ فِي الشَّرقِ.

11 И в земята на Исахара и Асира, Манасия притежаваше Ветсан и заселищата му; Ивлеам и заселищата му, жителите на Дор и заселищата му, жителите на Ендор и заселищата му, жителите на Таанах и заселищата му и жителите на Маледон и заселищата му, три околии.

وَفِي داخِلَ أرْضِ أشِيرَ وَيَسّاكَرَ كانَ لِمَنَسَّى المُدُنُ التّالِيَةُ: بَيتُ شانَ وَيَبلَعامُ وَقُراهُما، وَسُكّانُ دُورَ وَعْينُ دُورَ وَتَعْنَكَ وَمَجِدُّو وَقُراها جَمِيعاً، وَكَذَلِكَ التِّلالُ الثَّلاثَةُ.

12 Н о манасийците не можаха да изгонят жителите на тия градове, а ханаанците настояваха да живеят в оная земя.

وَلَمْ يَتَمَكَّنْ شَعبُ مَنَسَّى مِنَ امتِلاكِ هَذَهِ المُدُنِ، فَبَقِيَ الكَنعانِيُّونَ ساكِنَينَ فِي هَذِهِ الأرْضِ.

13 А когато се закрепиха израилтяните, те наложиха на ханаанците данък, без да ги изгонят съвсем.

وَحِينَ قَوِيَ بَنُو إسْرائِيلَ، أجبَرُوا الكَنعانِيِّينَ عَلَى العَمَلِ كَعَبِيدٍ، لَكِنَّهُمْ لَمْ يَطرُدُوهُمْ تَماماً.

14 Т огава Иосифовите потомци говориха на Исуса, казвайки: Защо даде ти да се хвърли само едно жребие за нас, и само един дял да наследим, тогаз когато сме много люде, понеже Господ ни е благословил до сега?

وَقالَتْ عَشِيرَةُ يُوسُفَ لِيَشُوعَ: «لِماذا أعطَيتَنا قُرْعَةً واحِدَةً وَحَصَّةً واحِدَةً مِيراثاً لَنا؟ إنَّنا شَعبٌ كَبِيرٌ لِأنَّ اللهَ بارَكَنا حَتَّى الآنَ.»

15 А Исус им каза: Ако сте много люде, възкачете се на леса и си изсечете една част от него в земята на ферезейците и на рафаимите, тъй като хълместата част на Ефрема е тясна за вас.

فَقالَ يَشُوعُ لَهُمْ: «إنْ كُنْتُمْ شَعباً كَبِيراً فاصعَدُوا إلَى الغابَةِ، وَاقطَعُوا الأشجارَ مِنها لِتُعِدُّوا لَكُمْ مَكاناً فِي أرْضِ الفِرِزِّيِّينَ وَالرَّفائِيِّينَ، لِأنَّ أرْضَ أفْرايِمَ الجَبَلِيَّةَ صَغِيرَةٌ عَلَيكُمْ.»

16 Н о Иосифовите потомци казаха: Тая хълместа част не е сгодна за нас; при това, всичките ханаанци, които живеят в долинската земя, имат железни колесници, както ония, които са в Ветсан и заселищата му, така и ония, които са в Езраелската долина.

فَقالَ شَعبُ يُوسُفَ: «المِنطَقَةُ الجَبَلِيَّةُ غَيرُ كافِيَةٍ لَنا، وَلَكِنَّ الكَنْعانِيِّينَ السّاكِنِينَ فِي الوادِي يَملِكُونَ مَركَباتٍ حَدِيدِيَّةً فِي بَيتِ شانَ وَقُراها فِي وادِي يَزرَعِيلَ.»

17 Т огава Исус говори на Иосифовия дом - на Ефрема и на Манасия - казвайки: Наистина вие сте много люде и имате голяма сила; не ще имате само едно притежание чрез жребие;

ثُمَّ قالَ يَشُوعُ لِشَعبِ يُوسُفَ، أفْرايِمَ وَمَنَسَّى: «إنَّكُمْ شَعبٌ كَبِيرٌ وَلَدَيكُمْ قُوَّةٌ عَظِيمَةٌ. لَنْ تَكُونَ لَكُمْ حِصَّةٌ واحِدَةٌ مِنَ الأرْضِ،

18 н о хълместата част ще бъде ваша, макар че е залесена, защото ще я изсечете; ще бъде ваша и до краищата си, понеже ще изпъдите ханаанците, при все, че имат железни колесници и са силни.

فَالمِنطَقَةُ الجَبَلِيَّةُ سَتَكُونُ لَكُمْ. فَمَعْ أنَّها غاباتٌ، لَكِنَّكُمْ سَتَقطَعُونَ الأشجارَ وَتُمَهِّدُونَها وَتَمتَلِكُونَها. وَسَتَطرُدُونَ الكَنعانِيِّينَ مَعَ أنَّهُمْ أقوِياءُ وَلَدَيهِمْ مَركَباتٌ حَدِيدِيَّةٌ.»